budha1 :: Коши и чакри

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.08.2014 21:56 - Коши и чакри

Автор: budha1 Категория: Други

Прочетен: 753 Коментари: 0 Гласове:

За да се разбере добре значението на пранаяма във всичките нейни измерения, което излиза извън физиологичните рамки, е необходимо да се знаят фундаменталните принципи на индийската философия. Обаче искам да уверя западните читатели, че тук те няма да се срещнат с идеите, които могат да оскърбят техните философски или религиозни убеждения. Също моля за извинение за употребата на санскритска терминология, но това са термини, които нямат точен превод на западните езици. В индийските представи човек има доста сложен строеж, но ние ще се постараем да се придържаме максимално до „панорамен поглед”, за да поднесем на читателя основните положения, а с детайлите нека да се справят специалистите. В продължение на хилядолетия мъдреците и мислителите в Индия са си задавали два въпроса: „Кой съм аз?” и „Какво съм аз?” Поради отсъствие на божествена истина, такава като Евангелията или Стария завет, те са търсили отговори в себе си, занимавайки се със самонаблюдение и самоизследване.
Прониквайки постепенно все по-дълбоко и по-дълбоко в основите на функционирането на тялото и душата, те са достигнали до вътрешното си „Аз”. Те са разчленили и отъждествили различните компоненти на своето същество, затова техният многовековен опит днес е безценен не толкова теоретично, колкото от гледна точка на практиката. Няма да описваме (даже схематично) хилядолетния процес, който е довел до развитието на индийската психофизиологична система; по-добре да започнем непосредствено с нейното описание. По мнението на индийските мислители и риши, човешкото същество се състои от стратификация, или пластове, обхващащи различни състояния – от духовното до най-плътното проявление - на видимото тяло. Всяка такава стратификация се нарича „коша”. Тази дума обикновено се превежда като „слой”, обаче „слой” предполага разделение на отделните компоненти, а такава представа е чужда на индийското мислене, разглеждащо човека като неделимо цяло. Ние, хората, притежаваме видимо материално тяло, което се състои от атоми и молекули; но за разлика от атомите и молекулите на неорганичната вселена, в нашето тяло материалните частици са структурирани във форма, която се самоодухотворява с тайнствена жизнена енергия. Ние чувстваме, мислим, обичаме, страдаме, разхождаме се, ядем, но преди всичко ние се променяме. Позволете ми да повторя още веднъж, че ние никога не сме едни и същи нито от гледна точка на материалната структура, нито ментално. И цялата тази структура нарича себе си „аз”. Да разгледаме как индусите разбират биофизичния комплекс. Ние имаме работа с индивида, с жизнения център, отделен, поне външно от другите индивиди, които принадлежат, а възможно и не принадлежат, към същия вид. Но къде е източникът? За индийските мислители най-плътните слоеве се зараждат в самите духовни стратификации, които се считат за първопричина по отношение на другите слоеве. В такъв смисъл индийският подход противоречи на представата на западната наука: индусите гледат в телескопа от другия край. Според западната наука съзнанието безусловно се намира в главния мозък и се счита страничен продукт на дейността на мозъчната кора. По мнението на йогите и индийските мислители, мозъкът – това не е нищо друго, освен инструмент на съзнанието, и именно мозъкът се намира в съзнанието, а не vice versa (обратно). Съзнанието генерира мозъка и го използва. Абсурдно? Парадоксално? Но преди да произнесем присъдата, нека си спомним, че примитивният човек, който за първи път в живота си слуша радио, несъмнено вярва, че човекът, чийто глас слуша по радиото, седи вътре в радиоприемника. Но за нас – радиоприемникът е устройство, приемащо електромагнитни вълни, т.е. обикновен инструмент за проявление на звуковите вълни. Индийските мислители считат, че нашият причинен слой, нашата дълбочинна коша е източник на всички останали коши. Тя се нарича Анандамайя-коша.

Анандамая-коша
Източникът на всички коши, Анандамая-коша (блаженото тяло), се характеризира с абсолютно блаженство (ананда), което обгръща Дживатман (индивидуалната душа) с ореол. Дживатман – това е съставна дума, която се състои от „Джива” (човек) и „атман” (душа, дух), т.е. Джаватман е душата на човек, нашата истинска същност. Джаватман е съвършеният Наблюдател и тайният архитект на всички други стратификации. Неговата природа е чистото съзнание. Тази представа не се вмества в рамките на западното мислене. Анандамая-коша е външното време и пространство. Дживатман се намира над случайни събития и противоречия. В индийската философия се счита, че човек – това не е тяло и душа; това е душа, която си създава тяло. Такава концепция не противоречи на християнските възгледи. Единственото фундаментално различие е в това, че в християнския светоглед душата само веднъж влиза в контакт с материята, т.е. душата има само една инкарнация. Индийските мислители считат, че душата попада в колелото на последователни раждания и смърт, възобновявайки всеки път контакта с материята, когато нейните физически инструменти са дезинтегрирани от смъртта. Читателят може да възрази, че това „единствено” различие е доста значително. Съгласен съм, макар че ако говорим само за структурата на конкретния индивид и една негова инкарнация, то от структурна гледна точка няма съществени различия. Затова можем да забравим за тази разлика в представите. Именно от този динамичен център се материализират последователно останалите слоеве. Този първопричинен слой не се наблюдава физически и затова никога няма да бъде обект на научни изследвания. Съвременната психология не споменава за него.

Виджнянамая-коша
В динамичния процес на материализация Дживатман, или душата, в началото създава индивидуален център за самата себе си и се подлага на първото уплътняване. Появява се Виджнянамая-коша. Тази коша се структурира около концепцията за аханкара – егото, или „аз” (с малка буква) в съвременната психология. Именно тази тайнствена способност ме принуждава да осъзнавам, че аз съм индивид. Центърът на съзнанието е отделен от всички останали центрове. Това е принципът на индивидуализация. Моето „аз” е опорният център, с който са свързани всички жизнени събития, подобно на спиците на колелото, свързани с оста. Когато съм се родил, физически и ментално аз съм бил съвсем различен от това, което съм сега. След няколко години отново ще стана различен. Макара че това пак ще бъда аз. Това дълбоко усещане на индивидуализация, този постоянен базисен център е основата, около която се организира Виджнянамая-коша (приблизителен превод: интелект, разсъдък). „Аз мисля, следователно аз...” се намирам във Виджнянамая-коша. Тя е разположена на същото ниво, както и съвестта. Под съвест разбираме усещането на това, кое е правилно и кое неправилно, това е несъзнателната част на нашата ментална дейност. Там е разположен разсъдъкът (будхи).

Маномая-коша
Виджнянамая-коша и Маномая-коша се препокриват и проникват една в друга. Маномая-коша е цялата психична дейност, освен тази, която е обхваната от концепцията на Виджнянамая-коша. В Монамая-коша се съдържат всичките ни психични инструменти за възприемане на външния свят. Тя представлява нашата психика (тази, която е предмет на изучаване от съвременната психология), еволюираща паралелно с тялото. Тук влизат нашите инстинкти, наследени от предците ни, а също и индивидуалните черти, придобити от момента на нашето раждане. В нея се съдържат нашите комплекси, нашите осъзнати усещания и нашето индивидуално подсъзнание. Това е пластът, който се стремят да достигнат психоаналатиците. Той включва също нашата памет, натрупана от момента на раждането ни. Когато спя, аз се намирам в съзнание и моята памет функционира, доколкото при пробуждане мога да си спомня съдържанието на съня. По време на сън изпитвам различни чувства. В зависимост от характера на съня чувствам страх или радост. Всичко, което е задействано от съня е моето подсъзнание, моята способност да създавам мислени образи, всичко, което обуславя съдържанието на моите сънища (моите подсъзнателни импулси, спомени, потиснати желания и т.н.) – всичко това е част от Маномая-коша. Когато спя, нито моят интелект, нито моят разсъдък функционират. Може да ми се присъни, че летя като птица, и аз ни най-малко няма да се учудя от това, защото интелектът и разсъдъкът ми са изключени. Освен това, в Маномая-коша се съдържат моите психични инструменти. Аз искам да се самоизразявам, т.е. да водя активна дейност във външния свят. Зад моето движещо се тяло е скрит аниматор – психиката с нейните дълбоки мотивации. Казано на обикновен език – Виджнянамая-коша и Маномая-коша могат да се възприемат като психически пластове. Те са това, което окултистите наричат астрално тяло, но този израз има нееднозначно тълкувание, затова предпочитаме да не се възползваме от него. Ако причинната коша (Анандамая-коша) се намира извън времето и пространството (душата е безсмъртна), то психичното тяло има едно измерение. Това измерение не е в пространството, а във времето. Докато спя, моят сън не заема определени кубически метри. Обаче сънищата заемат време, доколкото, поглеждайки енцефалограмата, може да се отчете с точност до секунда, кога е започнал сънят и кога е завършил. Между впрочем, времето на съня значително се различава от времето, което показват стрелките на часовника. Краткият сън, който според часовникът трае не много дълго, на спящия може да се стори сън с продължителност няколко часа! Точно така и нашите чувства нямат нито обем, нито тегло. Колко грама тежи един пристъп на ярост? Разбира се, въпросът е абсурден. Именно защото нашата психика е безразмерна, тя е способна да се сведе до едно глобално понятие, усещания от различни части на разсъдъчно-интелектуалния външен слой, съответстващ на центровете на възприятия в кората на главния мозък.

Пранамая-коша и Анамая-коша
Нека да разгледаме как изпълняваме всяко движение. Мигновено скелетът, мускулите и сухожилията се привеждат в действие. Това ни изглежда съвсем естествено, но ако се замислим, в него е скрита велика тайна! Как може безплътната мисъл да приведе в действие материалните частици? Именно това имаме намерение да продемонстрираме. Преди всичко ние изследваме най-плътния физически пласт на Анамая-коша.
На науката е известно, че човешкото тяло се състои примерно от 65% кислород, 18% въглерод, 10% водород, 3% азот, 2% калций, 1% фосфор, което сумарно прави 99%. В оставащия 1% са представени двадесет и три други елемента, започвайки с желязо и завършвайки с титан, в т.ч. кобалт, никел и молибден. Това са материалните компоненти на нашето тяло. Откъде се набавят те? Естествено от това, което ядем – от твърдата, течната и газообразната храна. По дефиниция тези материални елементи са инертни. Те се групират и привеждат в действие от сили, които се наричат прана. Пранамая-коша (да не се бърка с пранаяма!) – това е нашето, и духовно, и едновременно с това материално, пранично тяло. Всички електрически, магнитни и други сили, които действат в нашите тела, създават тази видимост на живота. Енергийните потоци протичат през материалния слой (Анамая-коша) по силовите линии и по материалните проводници. Доколкото това е най-плътният слой, към Анамая-коша често се отнасят с известно пренебрежение: такава грешка западният свят прави в продължение на векове. А нали молекулярното тяло, Анамая-коша, е същата тази коша, в която се събират всички останали коши. Това е свещена сцена, на която се играе космическата драма на човешкия живот. Без нея човешкото проявление на земята би било невъзможно. Като цяло, тя обуславя външния вид и съвършенството на човешкото проявление. Анамая-коша е пропита и се оплодотворява от съзнанието (чието изражение се явява). Целта на йога е да я направи колкото може по-съвършена и одухотворена, но сами по себе си тези два слоя са инертни. Теса четириизмерни. Те съществуват във времето и пространството и изцяло се разтварят в смъртта, за да се върнат отново във физическия свят. Истинската движеща сила, която се крие зад движенията на Анамая-коша (кошата, формирана от храненето) и Пранамая-коша (енергийната коша) – е съзнанието (Виджнянамая-коша и Маномая-коша). Местата, където психическите сили въздействат на по-грубите слоеве и влизат в контакт с тях , се наричат чакри.

Чакри
Направеното по-рано сравнение с радиоприемник ни позволява по аналогия да разберем много важен принцип за пранаяма: принципът за пренасяне на дейността от едно ниво към друго. Радиовълните (както и телевизионните вълни) представляват определена активизация на електромагнитното поле. Въздействайки върху конкретна структура (радиоприемник) посредством определен вид енергия (електрическия ток в приемника), колебанията на електромагнитното поле се проявяват във високоговорителя под формата на плътни колебания на въздуха около нас, колебания, които могат да се възприемат от човешкото ухо. Такива разнообразни колебания съществуват в пространството: недоловими за човешкото ухо радиовълни пронизват цялото пространство на стаята, a аз мога да ги слушам като звукови вълни от радиоприемника. Колебанието на електромагнитното поле се превръща в колебание на въздуха, без да престава да бъде и колебание на електромагнитното поле. Точно така и психичната динамика проявява себе си (движение на тялото) чрез чакрите и праничното тяло. Това е двустранен процес. Колебанието на въздуха (гласът на говорителя) действа върху микрофона, преобразува се от предавателя и се превръща в радиовълни. Различните коши могат да се представят просто като множество нива на съществуване на човека, те се преплитат, натрупват и влияят взаимно, но не се смесват. Да разгледаме пример на трансформация на психичната енергия във физическо движение.
Един човек наскърбява друг. Обидената страна изпада в ярост (само едно измерение, време). Тя въздейства на определени центрове на нервната и разсъдъчно-интелектуалната енергии (на чакрите), в които се включва цяла верига пранични реакции: лицето на човека почервенява от ярост поради прилив на кръв; той свива юмруци. Ако яростта се усили, може да последва бой: нади организират движение на молекулите и атомите в мускулите на обидения.
Йогин е този човек, който е способен съзнателно да преминава от едно ниво на друго, или да контролира с волята и съзнанието си всички тези процеси, а също и по желание да увеличава или снижава тяхната интензивност.
Това се нарича усъвършенстване на тялото и духа. В това се състои истинската същност на йога. Освен това, йогинът може да забавя процесите на жизнена дейност на всички нива (коши) и да влиза в себе си, в Анандамая-коша, превръщайки се в „съвършен зрител”, или по-точно, позволявайки на „съвършения зрител” временно да се откъсне от всичко, което не е негова същност. По такъв начин той изпитва абсолютно блаженство (ананда). Това е висше преживяване – самадхи. В този момент „зрителят” встъпва в контакт с цялото мироздание, без да ползва посредничеството на своите чувства. Тогава на него му се разкриват много тайни, които впоследствие могат да видоизменят дейността на материализиращите се коши (т.е. на всички останали коши). Ето защо йогийската традиция твърди, че в самадхи влиза обикновен човек, а излиза мъдрец. Видоизменението на материализиращите се коши е всъщност признак на истинското самадхи. Сега ще бъде удачно да направим равносметка и накратко да обобщим казаното, но този път ще започнем с най-плътните елементи. Съставена от материални елементи, които се произвеждат от храната, Анамая-коша се пронизва, привежда в действие и управлява от Пранамая-коша, или от съвкупност пранични сили, преминаващи по стотици хиляди нади. На свой ред, Пранамая-коша се управлява и обхваща от Маномая-коша и Виджнянамая-коша (менталното тяло), което я зарежда със съзнателни и подсъзнателни мисли и с усещането за „аз”. Моята ръка се повдига, защото праничната енергия я заставя да се повдигне под влияние на мислите. Каквато и да е мотивацията, заставяща моята ръка да се повдигне, тя се отнася към психичната вселена. И ето тук на сцената излизат чакрите. Наред с нади това е една от най-благодатните теми в йогическата литература , макар че природата на чакрите не е строго определена. Чакрите – това са контактните точки, в които менталното тяло се интегрира с енергийното тяло (Пранамая-коша). Чакрите – това са енергийни центрове, в които фините психични енергии влизат в контакт с инертните елементи (плътното тяло и праничното тяло) и сменят своето ниво на проявление.
За да стане по-ясен ходът на нашите мисли, отново ще се възползваме от аналогията с радиоприемник. Електромагнитното поле на радиовълните се колебае с определена честота, но човешкото ухо не може да ги долови. За да се „материализират” радиовълните, на нас ни е нужен посредник, т.е. радиоприемник. Макар че в контакта с обкръжаващите ни радиовълни да се намира целият радиоприемник, вълните попадат в него посредством определено устройство – антена. Това контактно устройство действа в радиоприемника като чакра: от тази чакра вълните се насочват по електрическите контури (нади) за сметка на енергията на радиоприемника (прана), която постъпва от батериите или източника на електрозахранване. В крайна сметка високоговорителят прави чуваеми вълните, които са преминали от „духовно” на „плътно” ниво.
При човека всичко се случва по подобен начин. Менталното тяло – това е радиовълна, чакрите – тези точки, в които менталната енергия прониква в праничното тяло и образува вихри („чакра” означава колело, вихър). Менталните слоеве се срещат и управляват от енергийните и плътни слоеве в чакрите, в които се намират центровете на енергия и съзнание. При обикновения човек чакрите и надите функционират автоматично, без намеса на съзнателния и имащ свобода на волята и избора „Аз”. При йогина съзнанието не само пронизва тези чакри, но е способно и да повиши менталното енергийно налягане по собствено желание, при това не само на материално, но и на духовно ниво. Ето защо йогинът е необикновен човек в прекия смисъл на думата. Чакрите трябва да се намират в контакт с надите. Те приличат на трансформаторните подстанции в системата на електрозахранване. Психическите чакри живеят само толкова, колкото живеем ние самите, тъй като те имат материална физическа поддръжка. Те могат да се изучават и охарактеризират или като анатомични структури, или като центрове на възприятие, в зависимост от това дали се възприемат от психична или анатомична гледна точка. Може да се направи интересен паралел между акупунктурата и чакрите. Китайските точки, или центрове, в които специалистите по акупунктура поставят златни или сребърни игли, въздействайки на прилежащите по продължение на меридианите силови линии, са чакри. Следователно, в човешкото тяло има хиляди чакри.
Днанбамая-коша е Причинната стратификация. Нейната природа е радост и чисто блаженство. Нейният център е Дживатман (душата на човека), съвършеният архитект-наблюдател.

Виджнянамая-коша
Това е интелектуалната обвивка, центърът на егото. Нейните инструменти са интелектът и будхи (разсъдък, интуиция). Тази стратификация може да въздейства на Маномая-коша и да уравновесява, например, подсъзнателните импулси, а също може и да задържа или контролира инстинктите. Това е стационарен опорен център. Когато човек казва „Аз мисля, че аз мисля” – такова мисловно действие става благодарение на Виджнянамая-коша.

Маномайя-коша
Това е разумът като цяло, или механизмите на пробуденото съзнание, подсъзнанието с неговите импулси, инстинкти и комплекси, които се изучават от западната психология. Тази коша съдържа възприятието и инструментите за действие. В нея се съхранява и паметта – индивидуалната и унаследената от нашите предци. Маномая-коша управлява движението на тялото. Нейният психически динамизъм въздейства на праничната стратификация посредством чакрите – центровете за трансформация на менталната енергия.

Пранамая-коша
Пранамая-коша (енергийна обвивка, биоенергийно поле) дава на човешкото тяло жизнена енергия. Заедно с импулсите за действие, постъпващи от Маномая-коша, тя привежда в движение плътните елементи на тялото. Силовите потоци се движат по надите. Пранамая-коша е инструмент за действие.

Анамайя-коша
Най-плътната стратификация на човек. Тя се състои от химически елементи (атоми, молекули), постъпващи с храната (твърда, течна, кислород). Инертна и плътна, тази коша играе ролята на инструмент на действие и проявление на висшите стратификации. Както и в случая с надите, не е нужно да се потапяме в дълбоко изучаване на всички чакри – достатъчно е да имаме представа за главните. Така ще разберем огромното поле на приложение на пранаяма, динамиката на дишането. Разнообразните упражнения по пранаяма променят условията за поглъщане на праната, нейната циркулация по надите, нейното натрупване и разпределение по чакрите, но главен движещ елемент в този процес си остава съзнанието. Ако упражненията по пранаяма се изпълняват без концентрация, тe ще се окажат нищо повече от хигиенни дихателни действия, а на фона на концентрацията те дават възможност за пълна проява на ресурсите на вашата психическа динамика. Затова може да се каже, че праничното тяло (Пранамая-коша) е особена стратификация в нашата човешка структура. Именно затова йога е немислима без пранаяма. Управлението на висшите слоеве е невъзможно без интеграция и съзнателно управление на така наречените „нисши слоеве”. Но не бива да се мисли, че тези слоеве са отделни; те са взаимопроникващи, тяхното действие е двустранно: от съзнанието към плътния външен свят и от плътния външен свят към психическата вселена. По този начин „аз” преминава от едно ниво на друго. „Съвършеният наблюдател” е подобен на песъчинка в мида; това е тайната и забравена причина за появата на бисера. Така Дживатман създава инструменти за себе си и се крие в тях. Душата създава тялото и го съживява. Човек, „съвършеният наблюдател” – ето кой трансцедентира времето и пространството и поради това е безсмъртен. Всички останали неща са негови инструменти, неговото „тяло” (психично, ментално, пранично и плътно). Така, спускайки се от едно ниво на друго, „наблюдателят” встъпва в контакт с по-плътни пластове, без да бъде самият той нито време, нито пространство. Във връзка с това пранаяма може да се определи като психофизиологичен процес на активиране на различните чакри, съпроводен от пробуждане на съзнанието на тези енергийни центрове.

Взаимовръзка с християнската доктрина
Анандамая-коша съответства на душата. Останалите стратификации – това са духовните и плътните аспекти на тялото. Висшите коши са взаимопроникващи и съдържат низшите пластове. Анамая-коша и Пранамайя-коша са четириизмерни (три измерения в пространството и едно във времето). Маномая-коша и Виджнянамая-коша съществуват само във времето. Анандамая-коша (блаженото тяло) се намира извън времето и пространството