budha1 :: Транглутаминаза / Японци установили: Отрова в сиренето слепва органите

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.05.2016 10:12 - Транглутаминаза / Японци установили: Отрова в сиренето слепва органите

Автор: budha1 Категория: Други

Прочетен: 2734 Коментари: 0 Гласове:

Трансглутаминазата е ензим, който катализира полимеризацията и омрежването на протеините чрез формирането на ковалентни връзки между протеиновите молекули. Ефекта на трансглутаминазата е по-голям при суровините с по-високо съдържание на протеин за разлика от ниско - стойностните суровини богати на мазнини. Омрежването на протеиновите молекули (фиг.7 ) води до задържане на водата в продукта, а от там и до по-висок рандеман. Освен това в резултат на полимеризацията и омрежването на протеина се постига за кратко време по-добра твърдост, по-добра консистенция и продукта достига готовност значително по-бързо.

izahariev.blogspot.bg/2013/01/blog-post.html

"Лепило за месо" - как ни тровят

Трансглутаминаза - един нов и иновативен начин производителите и търговците да ни пробутат отпадъчно месо или изрезки под формата на сочни и вкусни свински и пилешки пържоли, телешки бифтеци и стекове.

Какво всъщност се визира под Лепило за месо?
Това е ензим наречен трансглутаминаза.
Трансглутаминазата се произвежда чрез изкуствено отглеждане на бактерия или се добива от кръвта на свине и крави, като се изолира коагулант, който е отговорен за съсирването на кръвта.
Основното действие на трансглутаминазата е да свързва протеините в храната.

Това е една от причините повечето телешки бифтеци да изглеждат с толкова добре разпределена структура между протеини и мазнини. Имаме предвид, че точно правилното разпределение на червено и бяло месо придават един сочен и привлекателен вид на бифтеците и стековете.

Ето ви и един цитат директно от сайта на фирма вносител на суровина трансглутаминаза и за какво се използва тя:
спояване/слепване на недотолкова качествени остатъци от месо;
подобрява консистенцията и среза;
подобрява текстурата и консистенцията на кашкавала и сиренето и предотвратява разтрошаването им;
намалява загубата на вода в киселото мляко и сирената;

Кои храни съдържат трансглутаминаза?
Месо и месни продукти, риба и морски деликатеси - рулцата от рак, шунка и варено-пушени деликатеси, млечни продукти - сирена, кашкавал и кисело мляко, брашно и в цялостното хлебопроизводство. При направата на Тофу също се използва този слепващ агент.

Добре, какъв е проблема и защо да се опасяваме, че приемаме трансглутаминаза?
Проблема е там, че нито температурата, нито химикалите нито термичната обработка не могат да повлияят активността на трансглутаминазата. Има данни за експеримент от Японски учени, които хранили мишка с трансглутаминаза и след две седмици тя е починала, като при аутпосията са открити само парчета месо (слепени), няма органи, нито бъбреци, нито черен дроб нито черва. Всичко слепено.
Когато човек употребява колбаси и подобен тип меса, които съдържат този ензим, ферментът се натрупва в организма.

Сред най-наситените с малодекстрин храни са варените и пушени салами и кренвирши, охладените полуфабрикати, продуктите от месо и риба, някои млечни продукти, рулца от раци и др.

В преработените меса не се крие само трансглутаминаза, а и много други вредни добавки:
През 2007 година изследване на WCRF (World Cancer Research Fund International - занимават се с проучвания и изследвания, които свързват връзката между рака и начина ни на хранене, теглото и физическата активност) откри, че яденето дори на една наденичка на ден значително може да увеличи риска от заболяване на рак на дебелото черво.
Приема средно на 500 грама преработени меса (тип наденички, кренвирши салами) увеличава рискът от рак с 20%. Други проучвания на същата организация споменават и други факти: ежедневното приемане на преработени меса увеличава риска от:
Рак на пикочния мехур с 59 процента
Рак на стомаха с 38 процента
Рак на панкреаса с 67 процента

Видове

В зависимост от групите продукти, в които се влага трансглутаминазата, се предлага в следните разновидности:

– за месо и месни продукти – TG ME

– за риба и морски деликатеси – TG FI

– за шунка и ВП деликатеси – TG 901

– за сирене – TG CH

– за кисело мляко и млечни произведения TG DA

– за брашно,твърди теста и хлебопроизводство- TG BR”

Когато човек употребява колбаси, ферментът се натрупва, след това се образуват топчета, които могат да заседнат в червата, оттам – пътят до рака и смъртта е съвсем близо

Главният пропагандатор на транглутаминазата е Хестън Блументал, който я наричал “най-доброто “лепило за месо”. Блумантал използвал глутаминаза и получил сандвич с риба, която изглеждала като цяло парче. Всъщност парчето се състояло от слепени части от различни риби. Т.е. глутаминазата слепва мускулни тъкани и обединява в една маса парчета протеин, т.е. месо или риба. С този фермент в хранителната промишленост произвеждат фалшиви скариди и рачешки рулца – от смляна и отцедена рибна маса. Глутаминазата участва в процеса на съсирването на кръвта. Тя е получена най-напред в Япония през 1959 г.

Трансглутаминазата се получава чрез ферментация, най-вече на нишесте, с помощта на бактериите Bacillus subilis GT.

В документите на доставчика пише: «Транглутаминазата позволява да се получи плътна текстура в процеса на съзряването за по-малко време. Поради увеличаването на пептидните връзки между белтъчните молекули текстурата на продукта става по-плътна още на първите етапи на узряването; при това се подобрява възможността за нарязване на продукта, което намалява загубите при производството…»

Транглутаминазата се използва при варените и пушените салами и кренивирши, охладените полуфабрикати и други продукти от месо и риба, също в млечната промишленост, в сладкарството, при производството на рулца от рак.

На етикета транглутаминазата е отбелязана с Е1400 – нарича се малтодекстрин. В повечето материали в Интернет хвалят този фермент, който се съдържа дори в детското хранене.

Помнете – трансглутаминазата свързва в едно цяло белтъчините; когато попадне в организма, тя започва своята подривна работа и се образуват плътни образувания.

Журналистите не говорят за този фермент, защото производителите на колбаси са много силни рекламодатели.

В САЩ всяка година се провеждат едноседмични международни научни конференции, на които се обсъжда трансглутаминазата като причина за много болести.

https://www.diana.bg

Нова измама при сиренето - чрез добавяне на ензима трансглутаминаза (transglutaminase) се прави килограм от само 3 литра сурово мляко вместо нормалните 5-6 литра за бялото саламурено.

Това е установила проверка на “Активни потребители” сред 36 от най-продаваните марки.

Чрез протениът се правела мрежа, която свързвала протеините. Така сиренето ставало твръдо, въпреки че има голямо водно съдържание.

При това продуктът се правел за едва няколко дни и е с по-ниска степен на зрялост от традиционното сирене.

Българското законодателство забранява употребата на трансглутаминазата в истинското българско саламурено сирене.

Заради повишеното водно съдържание такива продукти крият по-голям риск от развитие на патогенни микроорганизми. Те имат по-ниска трайност и са по-податливи на гранясване и образуване на понякога токсични вещества.

Масови нередности, които са вредни за здравето, показва проучване на най-популярните 36 марки краве сирене у нас. То е направено от асоциация “Активни потребители” и ще бъде официално обявено във вторник.

Според проучването има увеличаване на процента “сирена” с водно съдържание над допустимото, коетo не се подлага на зреене, както и влагане на палмови мазнини, без това да бъде обозначено на етикета.

“Активни потребители” обаче са открили и нов вид измама. При нея се

използва ензим,

наричан

трансглутаминаза

(transglutaminase). Добавен в минимални количества в млечни продукти, той води до омрежване на протеините, изразяващо се във втвърдяване на храната. По този начин може да се произведе “сирене”, съдържащо с около 30% по-малко мляко. Или да се направи от само 3 литра сурово мляко вместо нормалните 5-6 литра за бялото саламурено.

При това продуктът се прави за едва няколко дни, има повече вода и по-ниска степен на зрялост от традиционното сирене. И вероятно най-важното за производителите му - то е с понижена себестойност, което обяснява интереса към такива практики.

А иначе българското законодателство категорично забранява употребата на трансглутаминазата в истинското българско саламурено сирене.

Нарушение е и

да не се изписва

ензимът върху

опаковката

на храните. Затова получените по този начин сирена са с неизяснен статут.

Заради повишеното водно съдържание те крият и потенциални опасности за потребителите. В тези “сирена” съществува по-голям риск от развитие на патогенни микроорганизми. Те имат по-ниска трайност и са по-податливи на гранясване и образуване на нежелателни и понякога токсични вторични вещества.

Проучването показва и трайна негативна тенденция към увеличаване на водното съдържание в продуктите и намаляване на сухото вещество. По този начин потребителят не просто купува повече вода, а и сирене, което не може да узрее, затруднява организма и е вредно за здравето. Половината от изпитаните 36 сирена през 2016 г.

имат водно

съдържание

над 60%

(нормалното трябва да е не по-високо от 54%) и степен на зрялост в пъти по-ниска от изисканата от БДС стандарта. Когато процентът на сухото вещество е нисък, потребителят губи от хранителната стойност на продукта, защото се понижава концентрацията на ценни съставки в сиренето като млечните протеини и пептиди. Тоест понижаването на протеиновото съдържание води и до редукция на по-лесно усвоимия калций, което може да доведе до сърдечносъдови и костно-ставни проблеми.

Интересно е сравнението с предишните изпитвания, които са правени от “Активни потребители”. Например през 2005 г. няма нито един продукт с водно съдържание над 55%.

3 години по-късно вече 3 от 21 сирена са с водно съдържание над 60%. През 2011 г. изследването е показало, че в 11 от 21 продукта водното съдържание е 60 или повече процента.

Сега в около 15% от анализираните сирена се използват и традиционните методи за фалшификации (влагане на немлечни мазнини). В този случай от първостепенна важност е клиентът да бъде информиран за такава добавка, защото има технологии за получаване на палмова мазнина, при които количеството на трансмазнините се увеличава значително. А

трансмазнините

се усвояват

по-трудно

от организма и в някои случаи могат да провокират възпалителни процеси, както и да допринесат за сърдечно-съдови заболявания. Основната мастна киселина в палмовото масло е палмитиновата, която е наситена и високомолекулна. Научно доказано е, че високомолекулните наситени мазнини допринасят за увеличаване нивото на холестерола в кръвта и провокират състояние като затлъстяване, атеросклероза, тромбоза на съдовете и редица други сърдечно- съдови заболявания. Особено вредни са такива продукти, консумирани от малки деца, чиято храносмилателна система трудно би преработила тези видове мазнини. Тези сирена следва да са обозначени с етикети като имитиращи продукти.

Д-р Георги Гайдурков за ТРАНСГЛУТАМИНАЗАТА

Човечеството от хилядолетия е използвало ензими (ферменти) за приготвяне на своите храни. Сиренето например е ферментативен продукт, получен с помощта на сирищния ензим. Ензимите, разграждащи нишестето и простите захари също са известни от древността. Един от най-популярните продукти на този процес е бирата, позната още на египетските фараони. Дори българското кисело мляко се получава чрез ензимозависим процес, постигнат с помощта на млечно-киселите бактерии. Използването на трансглутаминазата в хранително-вкусовата промишленост днес е само една частна съвременна версия на тази вековна традиция. По естеството си тя е ензим, чиято естествена функция е да свързва с ковалентни връзки аминокиселините глутамин и лизин в различни белтъчни субстрати, формирайки по този начин текстура. Ензимът е повсеместно застъпен както в животински, така и в растителни тъкани. В различни варианти, в човешкия организъм е наличен почти навсякъде, включително в кръвната плазма, където играе ролята на един от многобройните фактори на кръвосъсирване (фактор ХIII). Причината да се използва сравнително от скоро в производството на храни е високата му цена, когато се получава чрез изолиране от биологични тъкани. Пазарният пробив се извършва през 1989 г., когато японската фирма „Ajinomoto“, след дълъг изследователски процес открива бактериалнен щам на нишковидните бактерии от групата на актиномицетите Streptoverticillium mobaraense , който може да произвежда в големи количества и на несравнимо по-ниска цена трансглутаминаза. От този период датира използването на този ензим почти във всички сфери на хранително-вкусовата промишленост – не само в месопреработвателната, но също в млекопреработвателната, както и масово в хлебопроизводството и продукцията на тестени изделия. Главната цел, с която се използва е слепването на белтъчни молекули, като това довежда до омрежване на продукта, като при това той става по-плътен и еластичен, подобрява неговия вискозитет, термоустойчивост и рандеман (увеличава добива от единица суровина).

Как влияе на здравето на човека?

Трансглутаминазата е повсеместна естествена съставка на повечето храни, с които се е хранил и се храни човекът. Още повече тя е бионалична в самото човешко тяло. Като всеки ензим представлява белтъчна молекула, която под влияние на нашите протеолитични ензими за секунди след консумация се денатурира и инактивира, като се разгражда до аминокиселини. Последните се усвояват в тънките черва и нашият организъм от тях синтезира собствените си белтъчини. Нормата за влагане на тази съставка в храните е от 0,03 до 0,1% (0,3 до 1 грам на килограм). При това в продуктите тя е деактивирана, тъй като вече е катализирала слепването и този процес е приключил. Всички официално проведени проучвания показват липса на токсичност при стандартна употреба.

Негативите от употребата на трансглутаминаза трябва да търсим в съвсем друг аспект. Най-напред презумпцията за нейната употреба е дълбоко неморална и некоректна спрямо потребителя. Нейната основна задача е да замаскира и фалшифицира един нискокачествен продукт и да го представи за такъв, какъвто не е. Например отпъдъци от месопреработването се слепват и продават за плътна и обемна месна маса. Обезмаслено и рядко кисело мляко се превръща в гъсто като сметана. Много по-голяма опасност крие фактът, че тази съставка се влага често към преработени продукти, които съдържат високотоксични консерванти и оцветители, на първо място сред които е натриевият нитрит (Е250). Следователно наличието на трансглутаминаза може да бъде един косвен индикатор за продукти, които трябва да избягваме.

Д-р Гайдурков

Нагоре