Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2014 18:08 - ЕЗОТЕРИЧНА И ТАНТРИЧНА ТАБЛИЦА НА ТАТВИТЕ
Автор: budha1 Категория: Други   
Прочетен: 1038 Коментари: 0 Гласове:
0



1 Веднага може да се забележи как са преобърнати цветовете на татвите, отразени в астралната светлина, щом намираме индигото като черен, зеления – син, виолетовия – бял, и оранжевия – жълт.

2 Цветовете, не следват тук призмената скала – червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и виолетов – тъй като тази скала е неправилно отразяване, чиста Майа; а нашата езотерична скала е скалата на духовните сфери, седемте плана на Макрокосмоса.

Този, който е изучавал и двете системи, раджа и хатха йога, открива огромна разлика между тях: едната е чисто психофизиологична, другата е чисто психодуховна. Изглежда че тантриците не отиват по-високо от шестте зрими и известни плексуси, на всеки от които те дават татва; а голямото значение, което те придават на главния от тях, Муладхара Чакра (кръстовия плексус), показва материалния и егоистичен уклон на техните усилия в придобиването на сили. Техните пет дихания и пет татви се съсредоточават главно върху простатния, надчревния, сърдечния и ларинговия плексуси. Почти игнорирайки Аджна, те безусловно не знаят за синтезиращия ларингов плексус. Но при последователите на старата школа работата стои по друг начин. Ние започваме с овладяването на органа, който е разположен в основата на мозъка, над глътката, и западните анатоми го наричат Хипофиза. В редицата обективни черепни органи, съответстващи на субективните татвични принципи, той се отнася към Третото око (шишарковидната жлеза) така, както Манас към Буддхи. Пробуждането на Третото око трябва да се извърши от този съдов орган, това незначително малко телце, за което отново физиологията нищо не знае. Единият е възбудител на волята, другият – възбудител на възприемането на ясновиждането.

В следващите обяснения лекарите, физиолозите, анатомите и т.н. ще ме разберат най-добре.

Сега, що се отнася до функциите на шишарковидната жлеза, или Conarium, и Хипофизата, ние не намираме никакви обяснения от страна на обичайните авторитети. Действително, преглеждайки трудовете на най-значителните специалисти, е любопитно да се наблюдава колко много откровени признания има там за бъркотията и непознаването на човешката жизнена икономия, както физиологичната, така и психологичната. Даденото по-долу представлява всичко, което може да се събере от авторитетите по повод на тези два важни органа.

1) Шишарковидната жлеза, или Conarium, е закръглено продълговато тяло с дължина от три до четири линии, тъмночервено-сиво, съединено със задната част на третото стомахче на мозъка. Тя е закрепена в основата си чрез две тънки медулярни връзки, които се разминават по посока на зрителното хълмче. Запомнете: най-добрите физиолози са открили, че последният е органът за възприемане и кондензация на най-чувствителните и чувствени възбуждания, идващи от периферията на тялото (според окултизма – от периферията на аурното яйце, което е нашата точка на контакт с висшите вселенски планове). По-нататък ни казват, че двете връзки от зрителното хълмче, които са прегънати така, че да се срещнат помежду си, се съединяват на средната линия, където стават двете крачета на шишарковидната жлеза.

2) Хипофизата, или Hypophysis Cerebri, е малък и твърд орган с ширина около шест линии, три линии дължина и три линии височина. Той е образуван от предната бобовидна и задната по-закръглена част, които са съединени в едно. Казват ни, че съставящите го части са почти идентични със съставните части на шишарковидната жлеза; обаче не може да се открие никаква следа от каквато и да е връзка между тези два центъра. Все пак окултистите в това отношение са изключение: те знаят, че между тях има връзка, при това дори анатомична и физическа. От друга страна на анатомите се налага да имат работа само с трупове и както те самите признават, веществото на мозъка, с всичките тъкани и органи се разрушава и променя формата си по възможно най-бърз начин – всъщност, няколко минути след смъртта. Когато пулсиращият живот – който е разширявал масата на мозъка, запълвал е всичките му цепнатинки и е възбуждал всичките му органи – изчезне, мозъчната маса се сбръчква и преминава в пастообразно състояние и отворените дотогава кухини се запълват. Но свиването и дори смесването на частите в този процес на сбръчкване със следващото го пастообразно състояние на мозъка съвсем не показва, че между тези два органа не е имало връзка преди смъртта. В действителност, както е показал професор Оуен, толкова обективна връзка, каквато има между сондата и тръбата, съществува в черепа на човешкия утробен плод и при някои риби. Когато човек се намира в своето нормално състояние, адептът може да види златиста аура, пулсираща и в двата центъра подобно на пулсациите на сърцето, които не престават през целия живот. Обаче при ненормалното състояние на усилие да се развият способностите на ясновидство, това движение става засилено и аурата преминава на по-силно вибрационно или периодично действие. Дъгата на пулсациите на Хипофизата се издига все по-нагоре, докато точно както електрическият ток удря някой плътен предмет, този ток така удря шишарковидната жлеза и заспалият орган се събужда и започва да сияе с чист Акашен огън. Това е психофизиологичната илюстрация на двата органа на физичен план, които съответно са конкретните символи на метафизическите концепции, наричани Манас и Буддхи. За да стане съзнателен на този план, последният се нуждае от по-диференцирания огън на Манаса; но ако шестото чувство е събудило седмото, то светлината, която се излъчва от седмото чувство, осветява полето на безкрайността. За кратко време човек става всезнаещ; Миналото и Бъдещето, Пространството и Времето изчезват и стават за него Сегашно. Ако е адепт, той ще натрупа получаваното по този начин познание в своята физическа памет и нищо на света, освен престъпленията на занимаване с черна магия, не може да зачеркне този спомен от нея. Ако е чела, само част от цялата истина се отпечатва в неговата памет и ще му се наложи години да повтаря този процес, без да позволява дори и петънце да го замърси ментално или физически, докато не стане напълно посветен адепт.

Може да изглежда странно, почти непостижимо, че главният успех в Гупта Видя, или окултното знание, трябва да зависи от такива проблясъци на ясновидството и че у човека последното трябва да зависи от два толкова незначителни израстъка в неговата черепна кухина, от „две рогати брадавички, покрити със сив пясък (acervulus cerebri)“, както се е изразил Бихат в своята „Anatomie Descriptive“; и все пак това е така. Но този пясък не бива да се пренебрегва; ако говорим истината, само този знак на вътрешна, самостоятелна дейност на Шишарковидната жлеза не позволява на физиолозите да я класифицират като абсолютно безполезен, атрофирал орган, остатък от преди съществувала и сега съвършено изменила се анатомия на човека от някакъв период на неговата неизвестна еволюция. Този „пясък“ е твърде тайнствен и вкарва в задънена улица изследванията на всички материалисти. Във вдлъбнатината на предната повърхност на тази сливица при младите хора и в нейната субстанция при възрастните е открита:

„Жълтеникава субстанция, полупрозрачна, бляскава и твърда, чийто диаметър не надвишава половин линия./„Soemmerring, De Acervulo Cerebri“, том II, стр. 322./         Такъв е acervulus cerebri.

Този блестящ „пясък“ е конкремент на самата сливица, така казват физиолозите. Вероятно не, отговаряме ние. Шишарковидната жлеза е това, което източните окултисти наричат Девакша, „Божествено око“. До днес това е главният орган на духовност в човешкия мозък, местопребиваването на гения, магичният Сезам, произнесен от очистената воля на мистика, който отваря на знаещия как да ги използва всички достъпи до истината. Езотеричната наука учи, че Манасът, умственото егo, не извършва пълното си съединение с детето, докато то не навърши шест или седем години; преди този период дори по каноните на църквата и закона детето не се смята за отговорно.1 Манасът става затворен, единен с тялото едва на тази възраст. Така че знаменитият германски анатом Венгел наблюдавал странно явление в няколко хиляди случая. Освен малкото, извънредно редки случаи, този „пясък“, или златисто оцветен конкремент, се открива при субектите едва когато те навършат седем години. При глупавите тези calculi са много малко; при родените идиоти те съвършено отсъстват. Моргагни,2 Грайдинг3 и Хам4 са били мъдри хора на своето поколение и днес също са такива, тъй като досега те са единствените физиолози, които установяват връзка между тези calculi и ума. Понеже при обобщение на фактите, че те отсъстват при малките деца, при престарелите и идиотите, става неизбежен изводът, че трябва да са свързани с ума.

1 В гръцката източна църква на детето не се разрешава да отива на изповед до седемгодишна възраст, след което то се счита за достигнало възрастта на разума.

2 „De Caus. Ep.“, том XII.

3 „Advers. Med.“, П, 322.

4 „De Lapillis Glandulae Pinealis in Quinque Ment Alien“, 1753.

Тъй като всеки минерал, растение и всеки атом е само сгъстен кристализиран Дух, или Акаша, Световната душа, то защо, пита окултизмът, фактът, че тези конкременти на Шишарковидната жлеза се оказали след анализа състоящи се от животинско вещество, фосфат на варта и карбонат, се изтъква като възражение против твърдението, че те са резултат от работата на менталното електричество върху околната материя?

Всичките наши седем чакри са разположени в главата и именно тези ръководещи чакри управляват седемте (тъй като има седем) главни плексуса в тялото, освен четириисет и двата по-малки плексуса, на които физиологията отказва това название. Фактът, че нито един микроскоп на обективен план не може да види такива центрове, не означава нищо; нито един микроскоп никога не е различил и няма да забележи разликата между двигателните и сензорните нерви-тръбички, проводници на всички наши телесни и психически чувства; и все пак логиката доказва, че такава разлика съществува. И ако терминът плексус в това приложение не представя на западния ум идеята, която този термин разкрива пред анатома, то наричайте ги Чакри или Падмами, или Колела, Лотосово сърце и Листенца. Помнете, че колкото и да е несъвършена физиологията, тя показва седморните групи по цялата външност и вътрешност на тялото; седемте отвора на главата, седемте „органа“ в основата на мозъка, седемте плексуса: устният, гърловият, кавернозният, сърдечният, надчревният, простатният и кръстовият и т.н.

Когато настъпи времето, на напредналите ученици ще бъдат дадени и най-малките подробности за ръководещите чакри и те ще бъдат обучени как да ги използват; преди това трябва да се изучат по-лесните предмети. Ако попитат дали седемте плексуса, или тантричните центрове на действие, са центровете, където вибрират седемте лъча на Логоса, то аз ще отговоря утвърдително, просто казвайки, че лъчите на Логоса вибрират фактически във всеки атом.

В тези томове почти е разкрито, че „Синовете на Фохат“ са по същество олицетворени Сили, общоизвестни като Движение, Звук, Топлина, Светлина, Сцепление, Електричество или Електрически флуид и Нервна сила или Магнетизъм. Тази истина обаче не може да научи ученикът да привежда в съзвучие и да свръзва Кундалини на космичния план с жизнения Кундалини, електрическия флуид с нервната сила, но ако това бъде направено, той непременно ще се убие, тъй като единият се движи със скорост около 90 фута в секунда, а другият със скорост 115 000 лиги в секунда. Седемте Шакти, съответно наричани Пара Шакти, Жнана Шакти и т.н., са синонимни със „Синовете на Фохат“, тъй като те по същество са техните женски аспекти. Обаче на този етап, понеже техните наименования биха внесли само бъркотия в ума на западния ученик, по-добре ще бъде да се запомнят английските им еквиваленти, както е преведено no-горе. Тъй като всяка Сила е седмична, тяхната обща сума ще бъде разбира се четирийсет и девет.

На обсъждания днес от науката въпрос, дали звукът е способен да предизвиква ефектът на светлината и цветовете в добавка към своите звукови впечатления, преди много векове окултната наука е дала отговор. Всеки импулс или вибрация на някое физическо тяло, произвеждащо известно вибриране на въздуха – т.е. причиняващо сблъсък на физическите частици, чийто звук е способен да въздейства на слуха – произвежда в същото време съответна искра светлина, която приема определен цвят. Тъй като в царството на съкровените Сили чуваемият звук е само субективен цвят, а възприеманият цвят – само нечуваем звук; и двете произлизат от една и съща потенциална субстанция, която физиците обикновено са наричали ефир, а сега споменават под различни други наименования; но която ние наричаме пластично, макар и невидимо ПРОСТРАНСТВО. Тази хипотеза може да изглежда парадоксална, но съществуват факти, за да бъде доказана. Например пълната глухота не отстранява възможността да се различават звуците; в медицината са регистрирани случаи, които доказват, че тези звуци чрез съзнанието са се възприемали и предавали на органа на зрението на пациента във вид на хромативни впечатления. Самият факт, че междинните тонове на хроматичната музикална гама преди са се писали в цветове, говори за несъзнателния спомен за древното окултно учение, според което цветът и звукът са два от седемте корелативни аспекта на едно и също нещо, на наш план, т.е. първата диференцирана субстанция на Природата.

Ето пример за връзката на цвета с вибрациите, достойна за вниманието на окултистите. Не само адептите и напредналите чела, но също така и по-ниска категория психици, такива като ясновидците и психометрите, могат да виждат психическата аура с различни цветове около всеки индивид, съответстваща на темперамента на личността вътре в нея. С други думи, тайнствените записи вътре в аурното яйце не са достижение само на трениралите адепти, но понякога и на родените психици. Всяка човешка страст, всяка мисъл и качество са обозначени в тази аура със съответните цветове, оттенъци и някои от тях се улавят no-скоро от чувствата, могат да се почувстват, отколкото да се видят. Също така най-добрите от тези психици, както е показано от Галтън, могат да виждат цветовете, произвеждани от вибрациите на музикалните инструменти, като при това всяка нота предизвиква впечатление за различен цвят. Както струната вибрира и издава чуваемата нота, така и нервите на човешкото тяло вибрират и трептят в съответствие с различните емоции под общия импулс на циркулиращата жизненост на Праната, произвеждайки по този начин вълнообразни движения в психическата аура на личността, които имат като свой резултат цветни образи.

Така човешката нервна система като цяло може да се разглежда като Еолова арфа, отзоваваща се на ударите по нея на жизнената сила, което не е абстракция, а динамична реалност, и в проявяването на цветове изразява най-фините оттенъци на индивидуалния характер. Ако тези нервни вибрации са достатъчно интензифицирани и са във вибрационна връзка с астралните елементи, резултатът ще бъде звук. Как тогава може някой да се съмнява в съществуването на връзка между микрокосмичните и макрокосмичните сили?

След като показах, че тантричните трудове в трактовката на Рама Прасада и други йогични съчинения от същия характер, които от време на време се появяват в теософските списания – забележете, че трактати по истинската раджа йога никога не се публикуват – водят до черна магия и са особено опасни, за да бъдат използвани като ръководства при самообучението, надявам се, че учениците ще бъдат предпазливи.

Нека имаме предвид, че до днес няма два авторитета, съгласни по въпроса за действителното местонахождение на чакрите и падмите в тялото, и отчитаме, че цветовете на татвите във вида, в който са дадени, са преобърнати. Например:

а) Акаша е направена черна или безцветна, докато, съответствайки на Манаса, тя е с цвета на индиго;

б) Ваю е направена синя, а съответствайки на Низшия Манас, тя е зелена;

в) Апас е направена бяла, докато, съответствайки на астралното тяло, тя е виолетова със сребрист луноподобен бял субстрат.

Теджас, червен, е единственият цвят, който е даден правилно. От такива съображения, повтарям, е лесно да се разбере, че тези несъгласуваности са опасни маскировки.

По-нататък, практическото приложение на Петте дихания има като резултат смъртна вреда – физиологично и психично, както вече беше показано. Наистина оправдава своето име Пранаяма, или смърт на диханието, тъй като тя свършва за упражняващия се с нея със смърт – морална винаги и много често физическа.                                           Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА                     



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha1
Категория: Други
Прочетен: 1227902
Постинги: 429
Коментари: 28
Гласове: 121
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031