Постинг
24.07.2014 12:01 -
Силата на ИДА и силата на ПИНГАЛА
Свара йога ни учи да се вслушваме в
ритъма на редуването на
слънчевата и лунната енергия – или на действието на пингала и ида вътре в себе си. Двете енергии,наричани още мъжка и женска – или положителна и отрицателна, се намират в непрекъснато взаимодействие в човека, на нашата
планета, както и навсякъде във
вселената. За нас много
важен е цикълът, при който едната от двете енергии става
преобладаваща през всеки час – час и половина,казва свара йога, но влияние оказват и другите, по-големи или по-малки цикли на редуване на енергиите в природата.
Денят е типичното за пингала време– времето за активност и действия,насочени към утвърждаването ни
във външната среда, време са
събиране на информация
(топлината и светлината на
слънцето са част от общата
информация на пингала, без която животът изобщо би бил
невъзможен). В психичен план денят е територията на съзнаваното, в която вземаме решения, подчинени на логиката и на моментната картина
на обстоятелствата такава, каквато я възприемаме сега. Пингала е свързана с възможността за анализ
и навлизане в детайлите, както и с укрепването на егото. Силната пингала е раджастична, тя винаги
подтиква към действие и
себеутвърждаване: според йога
едно състояние, необходимо за
вътрешното ни развитие и
самоосъществяването ни, стига да се намира в подходящо съчетание със силата на ида.
Ида, която носи лунната енергия, е владетелката на нощта: времето, в
което събраната от слънцето
топлина трябва да бъде
използвана за вътрешното
израстване. Всичко, което се е
случило през деня – всяко действие,всяка мисъл, всяко сетивно възприятие трябва да намери мястото си в общата картина и или
да се намести там, или да я промени.
В психичен план нощта е
територията на подсъзнаваното,
когато търсим отговора на
въпросите кои сме ние и какво е
нашето място във вселената,
служим си с инструменти на
мисленето като интуицията и
синтеза, ползваме се от опита, който носим в себе си и го надграждаме,за да можем – при силна, добре развита ида, да си създадем картината на цялото. Това означава,
вместо раджаса на пингала – аз съм единственият тук, аз съм важният, аз правя нещата – да дойде времето
на преживяването аз съм част от цялото – и на едно още по-високо ниво – аз съм цялото – затова силната ида е сатвична по характер, стига да е подкрепена от действието на пингала.
Изгревът и залезът са времето на преход между ида и пингала и
пингала и ида. Това е времето, в
което и двете енергии са много
слаби, на практика отсъстват,
затова е прието да се смята за
тамасично време. В потенциала на развитието си ида се движи от тамас към абсолютна сатва, а пингала – от тамас към абсолютна раджа. Сушумна, състоянието на
преход, е състояние на празнота и едновременно с това – състояние на
потенциала от срещата, която може да породи ново състояние, ново
начало, нов живот. Сушумна е
състоянието преди големия взрив,от който се ражда вселената. Затова
тамас за йога не е лошото
състояние, както понякога го
интерпретират, но състоянието,
което носи в себе си всички
непроявени възможности. За
природата това е времето, в което се ражда денят – или нощта – времето,
в което плодородната почва се
среща със скритата сила на семето,за да даде началото на нов кълн. В психичен план това е времето на срещата на съзнаваното с подсъзнаваното, което може да ги обедини и да ни отведе в напълно новата територия на
свръхсъзнаваното – обединение,
което е цел, посочена още в самия корен на названието йога.
Подобен на дневния е и годишният цикъл на сезоните – лятото е времето на пингала, зимата – на ида, а пролетта и есента са времето
на срещата между двете енергии, в което нито една от тях не е преобладаваща (съотношението им се мени ден по ден и дори час по час) и затова времето е непостоянно, бурно, но пълно със заряда на новите възможности.
Редуването на двете енергии може да бъде разпознато и в общия цикъл на човешкия живот. Мъжката и
женската енергия са
противоположни по полюс, но в
същото време не могат да намерят изражението си и да се осъществят една без друга. Женската енергия
не може да измине пътя от тамас до сатва без раджаса на мъжката енергия, която е инструментът на
движението. Посоката обаче
определя женската енергия, без нея мъжката остава безцелно и
хаотично действие. Ако
равновесието между двете енергии бъде нарушено – например чрез отместването на естествения ритъм
на редуването им, това отслабва едновременно и двете.
Преобладаването на само едната енергия не само отслабва другата,
но води и самата нея до състояние на тамас без потенциал – защото
случването на потенциала изисква силата и на двете енергии.
Всички практики в йога започват с това слънчевата и лунната енергия
да възвърнат равновесието си на различните нива в човека. Това първо отваря пространство за
развитие на двете енергии
поотделно. Изходната позиция в йога е различна за всеки човек,
затова и йога-практиките са толкова многобройни. Във всеки от нас ида
се намира някъде по пътя на
енергийното си развитие между шестте основни енергийни ценъра –
чакрите, пингала – също и от
координатите им в момента зависи какво се случва вътре в нас и в живота ни – как се чувстваме, как мислим, как реагираме и към какво
се стремим. Йога усилва ида и
пингала като ги извежда
последователно от територията на
тамас, за да ги срещне отново на неутралното поле, но вече заредени със сила – и с потенциала на едно
ново съществуване. Списание Йога за всички бр.4 2012
ритъма на редуването на
слънчевата и лунната енергия – или на действието на пингала и ида вътре в себе си. Двете енергии,наричани още мъжка и женска – или положителна и отрицателна, се намират в непрекъснато взаимодействие в човека, на нашата
планета, както и навсякъде във
вселената. За нас много
важен е цикълът, при който едната от двете енергии става
преобладаваща през всеки час – час и половина,казва свара йога, но влияние оказват и другите, по-големи или по-малки цикли на редуване на енергиите в природата.
Денят е типичното за пингала време– времето за активност и действия,насочени към утвърждаването ни
във външната среда, време са
събиране на информация
(топлината и светлината на
слънцето са част от общата
информация на пингала, без която животът изобщо би бил
невъзможен). В психичен план денят е територията на съзнаваното, в която вземаме решения, подчинени на логиката и на моментната картина
на обстоятелствата такава, каквато я възприемаме сега. Пингала е свързана с възможността за анализ
и навлизане в детайлите, както и с укрепването на егото. Силната пингала е раджастична, тя винаги
подтиква към действие и
себеутвърждаване: според йога
едно състояние, необходимо за
вътрешното ни развитие и
самоосъществяването ни, стига да се намира в подходящо съчетание със силата на ида.
Ида, която носи лунната енергия, е владетелката на нощта: времето, в
което събраната от слънцето
топлина трябва да бъде
използвана за вътрешното
израстване. Всичко, което се е
случило през деня – всяко действие,всяка мисъл, всяко сетивно възприятие трябва да намери мястото си в общата картина и или
да се намести там, или да я промени.
В психичен план нощта е
територията на подсъзнаваното,
когато търсим отговора на
въпросите кои сме ние и какво е
нашето място във вселената,
служим си с инструменти на
мисленето като интуицията и
синтеза, ползваме се от опита, който носим в себе си и го надграждаме,за да можем – при силна, добре развита ида, да си създадем картината на цялото. Това означава,
вместо раджаса на пингала – аз съм единственият тук, аз съм важният, аз правя нещата – да дойде времето
на преживяването аз съм част от цялото – и на едно още по-високо ниво – аз съм цялото – затова силната ида е сатвична по характер, стига да е подкрепена от действието на пингала.
Изгревът и залезът са времето на преход между ида и пингала и
пингала и ида. Това е времето, в
което и двете енергии са много
слаби, на практика отсъстват,
затова е прието да се смята за
тамасично време. В потенциала на развитието си ида се движи от тамас към абсолютна сатва, а пингала – от тамас към абсолютна раджа. Сушумна, състоянието на
преход, е състояние на празнота и едновременно с това – състояние на
потенциала от срещата, която може да породи ново състояние, ново
начало, нов живот. Сушумна е
състоянието преди големия взрив,от който се ражда вселената. Затова
тамас за йога не е лошото
състояние, както понякога го
интерпретират, но състоянието,
което носи в себе си всички
непроявени възможности. За
природата това е времето, в което се ражда денят – или нощта – времето,
в което плодородната почва се
среща със скритата сила на семето,за да даде началото на нов кълн. В психичен план това е времето на срещата на съзнаваното с подсъзнаваното, което може да ги обедини и да ни отведе в напълно новата територия на
свръхсъзнаваното – обединение,
което е цел, посочена още в самия корен на названието йога.
Подобен на дневния е и годишният цикъл на сезоните – лятото е времето на пингала, зимата – на ида, а пролетта и есента са времето
на срещата между двете енергии, в което нито една от тях не е преобладаваща (съотношението им се мени ден по ден и дори час по час) и затова времето е непостоянно, бурно, но пълно със заряда на новите възможности.
Редуването на двете енергии може да бъде разпознато и в общия цикъл на човешкия живот. Мъжката и
женската енергия са
противоположни по полюс, но в
същото време не могат да намерят изражението си и да се осъществят една без друга. Женската енергия
не може да измине пътя от тамас до сатва без раджаса на мъжката енергия, която е инструментът на
движението. Посоката обаче
определя женската енергия, без нея мъжката остава безцелно и
хаотично действие. Ако
равновесието между двете енергии бъде нарушено – например чрез отместването на естествения ритъм
на редуването им, това отслабва едновременно и двете.
Преобладаването на само едната енергия не само отслабва другата,
но води и самата нея до състояние на тамас без потенциал – защото
случването на потенциала изисква силата и на двете енергии.
Всички практики в йога започват с това слънчевата и лунната енергия
да възвърнат равновесието си на различните нива в човека. Това първо отваря пространство за
развитие на двете енергии
поотделно. Изходната позиция в йога е различна за всеки човек,
затова и йога-практиките са толкова многобройни. Във всеки от нас ида
се намира някъде по пътя на
енергийното си развитие между шестте основни енергийни ценъра –
чакрите, пингала – също и от
координатите им в момента зависи какво се случва вътре в нас и в живота ни – как се чувстваме, как мислим, как реагираме и към какво
се стремим. Йога усилва ида и
пингала като ги извежда
последователно от територията на
тамас, за да ги срещне отново на неутралното поле, но вече заредени със сила – и с потенциала на едно
ново съществуване. Списание Йога за всички бр.4 2012
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. КАТАЛОГ - БИЛКИ
2. Народни Рецепти
3. БИЛКОВИ ТИНКТУРИ
4. Билките на Мария Требен
5. Билките във всеки дом
6. Разпознаване и събиране на билки
7. Терънс Маккена Храната на боговете
8. Вестник Лечител
9. билките - здраве от природата
10. НАНО-КОМ-ООД
11. АЮРВЕДА
12. БЛОГ ЗА СЕРИОЗНИ ХОРА
13. НОТА БЕНЕ
14. ТАЙНИТЕ НА ТИБЕТСКАТА МЕДИЦИНА
15. Лекуване с домашни средства
16. bilkaria
17. zdraveotnaroda
18. Здравето, Дар от Бога
19. Водата лекува, лекарствата убиват?
20. Тялото жадува за вода
21. Блогът на prolet
22. greenhealth
23. Тайните на тибетската медицина – 1-ва част
24. Тайните на тибетската медицина – 2-ра част
25. Болести
2. Народни Рецепти
3. БИЛКОВИ ТИНКТУРИ
4. Билките на Мария Требен
5. Билките във всеки дом
6. Разпознаване и събиране на билки
7. Терънс Маккена Храната на боговете
8. Вестник Лечител
9. билките - здраве от природата
10. НАНО-КОМ-ООД
11. АЮРВЕДА
12. БЛОГ ЗА СЕРИОЗНИ ХОРА
13. НОТА БЕНЕ
14. ТАЙНИТЕ НА ТИБЕТСКАТА МЕДИЦИНА
15. Лекуване с домашни средства
16. bilkaria
17. zdraveotnaroda
18. Здравето, Дар от Бога
19. Водата лекува, лекарствата убиват?
20. Тялото жадува за вода
21. Блогът на prolet
22. greenhealth
23. Тайните на тибетската медицина – 1-ва част
24. Тайните на тибетската медицина – 2-ра част
25. Болести