budha1 :: БОЛНИЦИТЕ: ТАМ, КЪДЕТО ПАЦИЕНТИТЕ ОТИВАТ ДА СЕ РАЗБОЛЕЯТ!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.02.2016 19:51 - БОЛНИЦИТЕ: ТАМ, КЪДЕТО ПАЦИЕНТИТЕ ОТИВАТ ДА СЕ РАЗБОЛЕЯТ! - Д-р Робърт Менделсон

Автор: budha1 Категория: Технологии

Прочетен: 1467 Коментари: 0 Гласове:

СЪЩЕСТВУВАТ ДВЕ КАТЕГОРИИ БОЛЕСТИ - ЯТРОГЕННИ И НОЗОКОМИАЛНИ.
На тези болести са подложени само тези пациенти, които ползват медицинска помощ и особено онези, които се хоспитализират.
Много е вероятно някои от вас да не са чували никога за такива болести.
Лекарите рядко произнасят имената им в присъствието на пациенти.

ЗАЩО?
Защото ятрогенните болести са болестите, причинени от самите лекари, а нозокомиалните са тези, предизвикани от вътреболничните инфекции. И едните, и другите заплашват детето, ако то се озове в болница.

Ежегодно около 2.5 милиона американци се хоспитализират по повод на една болест, а в замяна получават друга. Придобитите в болниците заболявания се оказват смъртоносни за 20000 от тях. 5% от хоспитализираните се заразяват от вътреболнични инфекции.

С ДРУГИ ДУМИ, АКО ЕДНО ДЕТЕ С НЯКАКВО ЗАБОЛЯВАНЕ ПОПАДНЕ В БОЛНИЦА, ШАНСЪТ ТО ДА СЕ ЗАРАЗИ С ОЩЕ ЕДНА БОЛЕСТ Е 1:20. НЕЩО ПОВЕЧЕ, СЪЩЕСТВУВА ВЕРОЯТНОСТ ВЪТРЕБОЛНИЧНАТА ИНФЕКЦИЯ ДА СЕ ОКАЖЕ И СМЪРТОНОСНА.
Такъв риск може да бъде приемлив, само ако хоспитализацията се налага по жизнени показания. Във всички останали случаи рискът следва да се избягва.

За такъв риск съобщават рядко в публикации, предназначени за пациенти, но на лекарите той е добре известен от отчетите, публикувани в професионалните списания. Така например, в „Журнала на Американската медицинска асоциация" от 1978 се съобщава:
„За определяне на допълнителните финансови разходи и нивото на смъртност при вътреболнична бактериемия (заразяване на кръвта - б. авт.) са сравнявани група пациенти с определена диагноза, допълнена с това заболяване и контролна група пациенти със същата диагноза, но без болнична инфекция. В групата на болните от вътреболнична бактериемия смъртността се оказва 14 пъти по-висока. Подробният анализ на разходите (разглеждани са 81 двойки „болен - контролен") показва, че за пациентите с вътреболнична бактериемия са изразходвани допълнително приблизително по 3600 долара."

Болничните инфекции удължават престоя на пациента в стационара средно с 14 дни. По днешни цени, тези 3600 долара за едно болнично легло смело може да бъдат умножени по две или по три.

ВЪТРЕБОЛНИЧНИ РЕСПИРАТОРНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Изследване, проведено преди шест години в педиатричното отделение на една болница, показа, че всяко шесто хоспитализирано дете се заразява от респираторна инфекция. Известни са също и многобройните болнични епидемии. Например през 1979 две деца умират, още три остават парализирани и получават необратимо поражение на мозъка в резултат на избухване на менингит в детското отделение на болница във Флорида.
КАКТО СЕ ИЗЯСНЯВА ПО-КЪСНО, ЕПИДЕМИЯТА ВЪВ ФЛОРИДА И ПОВЕЧЕТО ДРУГИ ТАКИВА СА СТАНАЛИ, ЗАЩОТО МЕДИЦИНСКИЯТ ПЕРСОНАЛ НЕ СИ Е МИЕЛ РЪЦЕТЕ.

Минали са повече от сто години, откакто унгарският лекар Игнациус Земелвайс открива, че за случаите на смърт от „родилна треска" са виновни неизмитите ръце на акуширащите раждането.
Откритието не получава признанието на колегите му, а самият той завършва дните си в приют за бедни - не е изключено да е починал, заразен от болнична инфекция.
Съдейки по всичко, медиците усвояват с голям труд новата информация, защото много от тях така и не са се научили да си мият ръцете.

През 1981 в отделенията по интензивна терапия на две болници - частна и университетска - в продължение на повече от два месеца изследователи наблюдавали хигиенните навици на лекарите, медицинските сестри и останалия персонал. Медицинските сестри в университетската болница са си миели ръцете между прегледите на пациентите в 41% от случаите, а в частната - само в 28%.
НАЙ-ЗЛЕ БИЛИ ЛЕКАРИТЕ - В УНИВЕРСИТЕТСКАТА БОЛНИЦА ТЕ СИ МИЕЛИ РЪЦЕТЕ В 28% ОТ СЛУЧАИТЕ, А В ЧАСТНАТА - САМО В 14%.

Разказвам всичко това, за да развенчая споделяната от мнозина заблуда, че болниците представляват хигиенно-стерилни светилища, в които няма нито един микроб, който да заплашва детето.
ИСТИНАТА Е (КОЕТО СЕ ДОКАЗВА И ОТ ИЗСЛЕДВАНИЯ), ЧЕ САНИТАРНОТО СЪСТОЯНИЕ НА БОЛНИЦИТЕ И НАВИЦИТЕ НА ПЕРСОНАЛА ЧЕСТО ПЪТИ СА ПРОСТО ОТВРАТИТЕЛНИ. НАЙ-ВЕРОЯТНО БОЛНИЦИТЕ СА НАЙ-ЗАРАЗНИТЕ МЕСТА В ЕДИН ГРАД.

При невъзможност да се избегне хоспитализирането на детето, родителите, отчитайки реалното положение на нещата, най-малкото трябва да изискват съблюдаване на санитарните мерки.

ОПАСНОСТТА ОТ ЯТРОГЕННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В БОЛНИЦИТЕ НАРАСТВА ОЩЕ ПОВЕЧЕ, ПОРАДИ СКЛОННОСТТА НА ЛЕКАРИТЕ ДА ИЗПОЛЗВАТ ВСИЧКИ ИЗВЕСТНИ ИМ ТЕХНОЛОГИИ, НЕЗАВИСИМО ОТ ТЯХНАТА ДИАГНОСТИЧНА И ЛЕЧЕБНА ПОЛЗА.

Действията на медиците се обясняват от „условния рефлекс", заложен от образованието и необоснованите страхове от съдебни искове.
Всичко, което лекарят предприема, представлява допълнителен риск за детето. Всяка игла, вкарана под кожата, открива път на микробите към организма. Всеки медикамент добавя възможност за нови странични ефекти. Всяка рентгенова снимка увеличава вероятността за свързани с радиацията нарушения през следващите години.

БЕЗБРОЙНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ДОКАЗВАТ, ЧЕ НЕ Е ТОЛКОВА СЛОЖНО В БОЛНИЦА ДА СЕ ПОЛУЧАТ ЯТРОГЕННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.

В отделение по обща терапия на една университетска болница са изследвани 815 пациенти.
При 36% от хоспитализираните откриват болести, причинени от действията на лекарите. 165 пациенти се разминават само с едно ятрогенно заболяване, а при 125 са открити две или повече.
Такива са сърдечните и белодробни усложнения - инфекции и възпаления, стомашно-чревните заболявания, пораженията на нервната система, алергични реакции, кръвоизливи и проблеми с обмяната на веществата.

Аналогични резултати дават и много други продължителни изследвания.
През 1963 е проведено осеммесечно наблюдение върху 1000 пациенти в университетска болница.
ПО ВРЕМЕ НА ПРЕСТОЯ СИ ТАМ 20% ОТ НАБЛЮДАВАНИТЕ ПОЛУЧАВАТ ЯТРОГЕННО ЗАБОЛЯВАНЕ, 51% ЗАБОЛЯВАТ ОТ УСЛОЖНЕНИЯ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ПРИЕТИТЕ МЕДИКАМЕНТИ, А 24% - ОТ ПОСЛЕДСТВИЯТА НА ДИАГНОСТИЧНИТЕ ИЛИ МЕДИКАМЕНТОЗНИ ПРОЦЕДУРИ.
При това статистическите данни щяха да бъдат още по-шокиращи, ако бяха отчетени и усложненията от заболяванията, съществуващи в момента на хоспитализацията, както и болестите, получени по вина на медицинските сестри или в резултат на хирургическите операции.

ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ХОСПИТАЛИЗАЦИЯТА
За едно малко дете опасностите, свързани с хоспитализацията, не се ограничават само с физически страдания. Възможни са също и дълбоки душевни травми. Колко много означава за детето раздялата с майка му и неговото семейство! И когато раздялата е свързана и със застрашителната атмосфера на болницата, стресът практически е неизбежен.

Емоционалните и психологически последствия от такива преживявания не винаги отшумяват във времето. Съществуват убедителни данни, че тези последствия може да имат отражения и в бъдеще.
Както се отбелязва в ноемврийския брой на списание „Педиатрия" на Американската педиатрична асоциация от 1979,:
„попадането на едно малко дете в болница може да има пагубни последствия.
Няколко изследвания отбелязват, че по тази причина може да се наблюдава нарушение в поведението, забавено развитие, удължаване на оздравителния период и други подобни. Две британски изследвания ярко доказват, че хоспитализация за повече от една седмица или кратковременни повтарящи се престои в болница на деца под петгодишна възраст, са свързани с увеличаване броя на поведенческите нарушения на десетгодишна възраст и през годините на пубертета".

В тази глава се постарах да ви предупредя за опасностите, с които ще се сблъска детето, ако попадне в болница. Но също така е необходимо да знаете и какво трябва да правите, ако педиатърът настоява за хоспитализация.

ПЪРВО, изискайте лекарят да докаже, че не е възможно планираното болнично лечение да бъде осъществено в поликлиника или в домашни условия.
С изключение на заплашващите живота състояния, изискващи денонощен контрол и използване на сложно медицинско оборудване, практически няма болести, с които информираният родител да не може да се справи в домашни условия и не съществуват диагностични процедури, които да не може да бъдат направени амбулаторно.

ВТОРО, ако предложената хоспитализация е с цел хирургична интервенция, трябва да се убедите, че операцията действително е необходима и не може да бъде проведена амбулаторно с последващо домашно обгрижване.
Както вече отбелязвах в предишните глави, операциите които се правят на децата, в по-голямата си част не са необходими, а повечето от тези, за които действително има показания, може да бъдат адекватно и безопасно проведени без хоспитализация.
ЗАЩО ЕДНО ДЕТЕ ДА БЪДЕ ВКАРВАНО В БОЛНИЦА С ЕДНА БОЛЕСТ И ДА РИСКУВА ДА ПОЛУЧИ ТАМ ДРУГА?

ТРЕТО, ако хоспитализацията е неизбежна и наложителна, нито за час не оставяйте детето само в болницата.
Когато по някаква причина не може да бъдете с него, помолете за това ваши роднини, близки или познати -хора, които детето познава добре. През цялото време до детето трябва да стои някой близък. Запознайте се с режима на прием на назначените медикаменти и процедури и бдително наблюдавайте действията на медицинския персонал.
Нали персоналът се състои от хора, които са не- съвършени и на които им е присъщо да грешат!
ВАШАТА ЗАДАЧА Е ДА ЗАЩИТИТЕ ДЕТЕТО ОТ ПОСЛЕДСТВИЯТА НА ГРЕШКИТЕ НА ПРЕТОВАРЕНИТЕ И УМОРЕНИ МЕДИЦИ. НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ ОТ ЛЕКАРИТЕ И МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ. ИМАТЕ ПРАВО ДА ИЗИСКВАТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЕДИКАМЕНТИТЕ И ПРОЦЕДУРИТЕ, НАЗНАЧЕНИ НА ДЕТЕТО, ЗА РИСКА И СТРАНИЧНИТЕ ЕФЕКТИ НА ЛЕЧЕНИЕТО, КАКТО И ДА СЛЕДИТЕ ЗА СЪБЛЮДАВАНЕ НА ЧИСТОТАТА И ХИГИЕНАТА В ОТДЕЛЕНИЕТО И ДА НАСТОЯВАТЕ ПРИ ПЪРВА ВЪЗМОЖНОСТ ДЕТЕТО ДА БЪДЕ ИЗПИСАНО ОТ БОЛНИЦАТА.

Не се притеснявайте да се превърнете за болничния персонал в досаден заядливко. Напротив, това дори е добре - така лекарите ще гледат по-бързо да се отърват от вашето присъствие и ще имат стимул да изпишат по-бързо детето ви от болницата!

http://zdrawe.eu/

Нагоре