Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2016 14:29 - ЗЛОПОЛУКИТЕ ,ИЛИ МЕДИЦИНАТА В ПЪЛНИЯ Й БЛЯСЪК - Д-р Робърт Менделсон
Автор: budha1 Категория: Рецепти   
Прочетен: 1628 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Винаги ми се е струвало парадоксално, че болести, които са обичайни и безобидни, се възприемат от родителите като реална заплаха за здравето на детето им, а в същото време не се плашат от нещастните случаи и травми, от които умират много повече деца, отколкото от всички детски болести взети заедно.

Всяка година в САЩ от травми, нещастни случаи и катастрофи загиват над 8000 деца до 15-годишна възраст.
Много от нещастните случаи са предотвратими и трагичният изход на много от тях може да се избегне, ако се вземат навреме нужните мерки.

Ще завърша тази глава с кратко ръководство, което може да помогне да се спаси детето от смърт или осакатяване, поради нещастен случай. В самата глава ще предложа практически съвети какво да се предприеме, ако детето се озове в непредвидена ситуация.

Повечето дребни наранявания, натъртвания и одрасквания не изискват лекарска помощ, но при тежки травми детето трябва незабавно да бъде заведено в болница.
Как да различим незначителната травма от сериозната?
При нещастен случай с дете, най-важното е да не изпадате в паника.
Това не е лесно. Дори малките порезни рани кървят много силно и дори малкото количество кръв може да изплаши до смърт някого.
Въпреки всичко е необходимо да се запази спокойствие - от възрастните се изискват бързи и правилни решения. Ще ви се наложи да решавате дали е достатъчно тежка травмата, за да търсите медицинска помощ, дали да хуквате с пострадалото дете веднага към болницата или първо да позвъните на лекаря, да викате ли Бърза помощ или да заведете детето със собствената си кола.
Дори при случаите, които явно изискват хоспитализация, се налага да решавате какви мерки на спешна долекарска помощ да предприемате.

В тази глава ще ви разкажа как да определяте сериозността на травмите на детето и какво да правите в домашни условия, когато не е наложителна лекарска помощ.
Основно ваше правило при всички случаи на оказване помощ на детето, трябва да стане следното: при възникнали съмнения трябва да действате по най-безопасния за детето начин.

При сериозни травми ви съветвам да се обръщате към отделенията по травматология и спешните центрове, не само защото там ще ви окажат най-бързата помощ, а защото смятам, че именно там може да се получи най-доброто от американската медицина. Повечето лекари от спешните отделения са по-добре обучени, умеят повече и са по-опитни, отколкото колегите им от другите отделения. Освен това, те са по-запознати с извънредните ситуации и реагират на тях съвсем правилно. Ако детето е получило сериозна травма, тези отделения са най-добрите, които своевременно ще му помогнат.




ПОРЯЗВАНИЯ, ОХЛУЗВАНИЯ И РАНИ
Всички родители знаят, че ожулените колена и лакти са нещо нормално за децата, но съм сигурен че мнозина не знаят как да постъпват с тях. Съществува мнението, че при всяко повреждане на кожата са нужни антисептици, дори антибиотици за „профилактика на инфекцията". Всеки път, когато детето си пореже пръста или си одраска коляното, родителите се втурват към домашната аптечка и държаните в запас за всеки случай „радикални мерки". Такива средства не са нужни, те могат само да създадат още неприятности на детето.

По-голямата част от местните антисептици, продавани в аптеките без рецепта са йод, кислородна вода, метилово зелено и други, разнообразни по състав мехлеми. Те могат да раздразнят поразените тъкани, но едва ли ще подействат на микробите. Организмът си има свои начини за борба с инфекцията, които са достатъчно ефективни, стига да им се позволи да работят безпрепятствено.

Какво трябва да направите, ако детето се е одраскало или порязало леко?
Почти нищо - внимателно промийте раничката с течаща вода, за да отмиете мърсотията. Ако трябва да се спре кървенето, превържете раната с чист бинт.
Ако не тече кръв, оставете поразения участък непокрит, за да се осигури свободен достъп на въздух. Не е нужно да правите нищо повече за леките охлузвания и ранички.

Медицинска помощ може да потрябва, ако кървенето не спира или раната е толкова голяма, че трябва да се зашие - за ускоряване на оздравяването или по козметични причини.
Както вече споменах, в такива случаи е най-добре да се обърнете към спешните отделенията или към травматологията.

При силно кървене трябва да се действа незабавно, докато чакате помощ.
Ако кръвта тече от вена, забравете всичко, което ви е известно за стягащите маркучи и спрете кръвта с обикновен натиск върху раната - закрийте я с чист плат или бинт и притискайте с ръка до спиране на кървенето или до пристигането ви в болница.
Пристягане с маркуч следва да се прави само тогава, когато кръвта тече от артерия, защото тази мярка води до преустановяване на кръвообращението в травмирания крайник.
В тези редки случаи, когато пристягането е оправдано, такова се прави само за 1-2 минути. Ако се направи за по-дълго време, съществува опасност да се лишите от поразения крайник.

Много родители питат трябва ли да се ваксинира детето за тетанус всеки път, когато се пореже или одраска. Повечето деца са ваксинирани още от малки (буквата „Т" в абревиатурата на наименованието на ваксината ДТК означава „тетанус").
Някои лекари настояват за реваксиниране в случай на травма.

Когато бях млад ме учеха, че опасност от тетанус възниква, ако раната се получи във ферма, сред тор или от ръждив пирон. Затова аз реваксинирах пациентите си всеки път, когато получаваха такива рани. Също така, профилактично, веднъж на 10 години, правех ново ваксиниране.
Не съществуват научни данни както за срока на повторното ваксиниране за тетанус, така и за неговата необходимост въобще.

В началото на Втората световна война милиони американски войници били ваксинирани против тетанус. С малки изключения, вече 40 години, техният имунитет се съхранява. Това е силен аргумент против реваксинирането за тетанус - то трябва да се прави не след 10, а след поне 40 години!


ИЗГАРЯНИЯ
През моето детство най-популярните домашни средства при изгаряне бяха маслото и свинската мас. Предполагаше се, че те омекчават поразените участъци и изолирайки ги от въздуха, намаляват болката. Винаги имахме и патентовани мехлеми, купени от аптеката. Те се смятаха за още по-добри, защото миришеха на лекарства.

В зависимост от дълбочината на поражението, различаваме три степени на изгаряне и всяка си има различни методи за лечение. Лечението на изгарянията трябва да преследва три цели: облекчаване на болката, профилактика на инфекцията и предотвратяване или лечение на шока.

• Изгарянията от първа степен поразяват само външния слой на кожата.
Тя се зачервява, става болезнена и чувствителна на допир, но няма мехури или овъгляване.
Първата мярка трябва да бъде незабавното потапяне на поразения участък в студена вода. Това сваля температурата на кожата и облекчава болката.
След това мястото може да се намаже с водноразтворими мехлеми или с паста от сода за хляб и да се бинтова.
Няма нужда от превръзка, но ако такава е направена, ще се облекчи болката от контакта на поразената повърхност с въздуха.

• Изгарянията от втора степен са значително по-сериозни. Поразяват горните слоеве и тъкани на кожата, оставяйки ръбци и белези. Рискът от инфекция е голям, поради образуването на мехури, пълни с лимфна течност. Ако се пукнат, мехурите може да се инфектират. Неголеми участъци от изгаряния, например от цигара, може да се лекуват в домашни условия.
Ако поразената площ е голяма, е нужна спешна медицинска помощ.

• При изгарянията от трета степен кожните слоеве и тъкани се овъгляват. При поразяване на нервни окончания пострадалият често не усеща болка.

КОГАТО ИЗГАРЯНИЯТА ОТ ВТОРА И ТРЕТА СТЕПЕН ПОРАЗЯВАТ ПОВЕЧЕ ОТ 10% ОТ ПОВЪРХНОСТТА НА ТЯЛОТО, ВЪЗНИКВА ОПАСНОСТ ОТ ВТОРИЧНА ИНФЕКЦИЯ ИЛИ СМЪРТ ОТ ШОКА.
Родителите трудно могат да окажат спешна помощ на децата си при изгаряния от втора и трета степен на обширни участъци от кожата. Те се страхуват да не причинят допълнителна болка на детето, но помощта е крайно необходима.
Ако детето е получило такова изгаряне, колкото и да ви е трудно, трябва да му окажете първа помощ. Докато чакате линейката, колкото се може по-бързо потопете поразения участък в прохладна (но не ледена) вода. Това ще намали температурата му и ще предотврати по-нататъшното разпространение на термичното поражение и ще намали болката от контакта с въздуха.

При опасност от шок, сложете пострадалото дете да легне, повдигнете му краката (ако няма травми на главата и гръдния кош) и го завийте с нещо топло. Не е нужно да давате каквито и да било стимулиращи средства или течности.
СИМПТОМИТЕ НА ШОКА, ЗА КОИТО ТРЯБВА ДА СЛЕДИТЕ СА: УЧЕСТЕН ПУЛС, ПОБЛЕДНЯВАНЕ, СТУДЕНА ВЛАЖНА КОЖА И НЕОБИЧАЙНА ЖАЖДА.

Ако дрехите са залепнали върху изгорения участък кожа, не се опитвайте да ги отделите.
Изключително внимание изискват и образувалите се мехури - старайте се да не ги повредите, защото ако се спукат, се увеличава рискът от инфекция.
Не докосвайте с ръце или инструменти поразените участъци, не ги мажете с мазнина, олио, мехлеми, не ги обработвайте с антисептици или каквито и да е други медикаменти. Това само ще попречи на понататъшната работа на лекаря.

Често, играейки с продукти от битовата химия, намиращи се по недоглеждане на достъпно за тях място, децата може да пострадат от химически изгаряния. Много от тези средства съдържат концентрирани киселини и основи. В случаи на такива изгаряния, поразеният участък трябва незабавно да се промие обилно с вода и внимателно да се махнат дрехите, попили агресивния битов препарат. След това, за по-голяма сигурност, се обърнете към лекар.

Друга разпространена причина за детски изгаряния е горещата вода.
Няма никаква нужда терморелето на бойлера да се стои на 50 градуса или повече, но най-често то е настроено точно така. Вода с такава температура причинява сериозни изгаряния за 30 секунди. А при настройка на терморелето на 70 градуса или повече, се създава опасност от мигновени изгаряния от трета степен. Доста често децата, оставени сами в банята, случайно или нарочно пускат горещата вода и получават силни изгаряния.
Ако терморелето на вашия бойлер е настроено на температура над 50 градуса, това представлява голяма, дори смъртоносна опасност за децата. Според статистиката, ежегодно в болниците се оказват около 2000 деца с изгаряния от гореща вода и приблизително 15% от тях умират.
Защо още сега не проверите на каква температура е настроен вашият бойлер?


ТРАВМИ НА ГЛАВАТА
Травмите на главата от падане или от удар с твърд предмет (камък или бейзболна бухалка) рядко са сериозни. Обикновено не изискват медицинска помощ и рентгенови снимки, но е необходимо известно време да наблюдавате с повишено внимание реакциите на детето, за да се изключат евентуални неврологични нарушения. Много родители се страхуват от дълбоко поразяване на мозъка и при всяка травма на главата водят детето в болницата или в Бърза помощ. Не рядко при мен са водени деца без видими симптоми на травма, просто защото са паднали от леглото. Подобни визити рядко са необходими и е по-добре да се избягват. Затова трябва да се знае какви именно симптоми изискват медицинска намеса.

Ако детето ви си е ударило главата, първият и най-важен въпрос, на който трябва да си отговорите е: имало ли е дори и кратковременна загуба на съзнание?
Ако това се е случило или не сте били свидетел на травмата, но имате съмнения за загуба на съзнание, незабавно водете детето в болница или в спешно отделение. Възможно е да се наложи рентгенова снимка, с цел изключване на счупени черепни кости.
Обикновено счупването или пукването на черепа рядко създава сериозен проблем, но ако парченце от костта попадне в мозъка, ще трябва понататъшно лечение и дори операция.

АКО НЕ Е ИМАЛО ЗАГУБА НА СЪЗНАНИЕ, НЯМА НУЖДА ОТ СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ.
При липса на симптоми няма нужда и от рентгенови снимки, макар че доста лекари ги назначават на всички пациенти с травми на главата.
Някои лекари дават направление за електроенцефалография, независимо от доказаната й непотребност в тези случаи.

Много е важно в течение на едно денонощие след травма на главата без загуба на съзнание да наблюдавате внимателно дали няма да се появят допълнителни симптоми, изискващи професионална помощ.
Ето въпросите, които ще ви помогнат да откриете тези симптоми:

• Какво е общото състояние на детето? Не е ли отпуснато и сънливо? Забавена ли е реакцията му?

• Как изглеждат зениците на детето?
Имат ли обичайния размер?
Има ли разлика в размера им?
Адекватно ли реагират и двете на светлина?

• Има ли детето двойно виждане (и двете ли зеници следят едновременно даден предмет)?

• Може ли детето да движи както обикновено ръцете и краката си?

• Има ли проблеми с дишането, по-точно странно, неестествено дишане?

• Има ли признаци за загуба на координация или виене па свят?

• Има ли кървене или прозрачен секрет от носа или ушите?

• Има ли детето главоболие, което не преминава или се усилва?

Ако откриете някой от тези симптоми, за всеки случай, заведете детето на преглед.
И последно, специално за тревожните се майки. Ако детето без да иска падне от леглото или от стола си, не драматизирайте ситуацията. Неговият плач е по-скоро предизвикан от уплаха, а не от болка.
Направените изследвания показват, че само 3% от децата в подобни ситуации получават травми, изискващи медицинска помощ. И по-често травмите са счупвания на крайниците, а не на главата. Може да се безпокоите при травма на главата само в случай на загуба на съзнание след падане или удар.


ОТРАВЯНИЯ
Броят на отравянията с вредни вещества и смъртността при децата за последните 25 години забележително намаля. В известна степен за това допринесе развитието на мрежата от центрове за помощ при отравяния, както и въвеждането на правила, съгласно които всеки медикамент трябва да бъде опакован по такъв начин, че да е недостъпен за деца. И все пак в САЩ ежегодно се регистрират повече от 2 милиона случая на отравяне, като много от тях се случват с деца. Редица случаи биха били избегнати, ако се спазваха необходимите мерки за сигурност.
ПРИ 3 ОТ ВСЕКИ 4 СЛУЧАЯ НА ОТРАВЯНЕ С ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА НЕ СЕ ИЗИСКВА ЛЕКАРСКА ПОМОЩ, СТИГА РАЗБИРА СЕ РОДИТЕЛИТЕ ДА ДЕЙСТВАТ БЪРЗО И ПРАВИЛНО.

Първото нещо, което трябва да направите, е да определите какво вещество е глътнало детето и ако на опаковката е написан антидот, незабавно да го дадете.
След това е необходимо да позвъните в местния център за помощ при отравяния и да се консултирате с неговите сътрудници.
Такава консултация е необходима и в случай, когато е известно отровното вещество, но на опаковката не е указан антидотът. По време на разговора със сътрудниците от центъра опаковката трябва да ви е под ръка (информацията от нея може да ги заинтересува). Ако се наложи да се води детето в болница, трябва да вземете и опаковката със себе си.

Мерките, взети от родителите под ръководството на специалистите от центъра, обикновено са достатъчни. Особено, ако се има предвид, че лекарите-експерти по въпросите с отравянията не са толкова много.
СПОРЕД МНЕНИЕТО НА Д-Р РИЧАРД МОРИАРТИ, ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА МРЕЖА ОТ ЦЕНТРОВЕ ЗА ОТРАВЯНИЯ, „ПОВЕЧЕТО ЛЕКАРИ ИМАТ ДОСТА ОСКЪДНО ОБРАЗОВАНИЕ (В ОБЛАСТТА НА ОТРАВЯНИЯТА - ОТ АВТОРА) И МНОГО МАЛЪК ОПИТ".

Тактиката на помощта при отравяне зависи от попадналата в организма отрова, затова е толкова важен съветът на сътрудниците от специализирания център за помощ, Непременно добавете в списъка с телефоните на спешните служби и телефона на такъв център, ако все още не сте направили това.
Като правило, основната задача при отравяне е да се изведе от организма колкото се може повече отрова, а това, което остане, да се неутрализира или разтвори. За да се предизвика повръщане е необходима една супена лъжица сироп от ипекуана (корен за повръщане). Затова е добре да имате такова средство в къщи. Но трябва да знаете, че без съгласуване със сътрудниците от центъра не трябва да давате нищо самостоятелно. Например, при поглъщане на разяждащи вещества е нежелателно да се предизвиква повръщане.

ПОВРЪЩАНЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕДИЗВИКВА, АКО ОТРОВНОТО ВЕЩЕСТВО СЕ ОТНАСЯ КЪМ НЕФТОПРОДУКТИ, ОСНОВИ ИЛИ СИЛНИ КИСЕЛИНИ.
Нефтените продукти нанасят повече вреда на белите дробове, отколкото на храносмилателния тракт, затова е по-добре да не се допуска придвижването им нагоре (което се случва при повръщане). Що се отнася до основите и киселините, при поглъщането им вече са изгорени гърлото и хранопровода, защо да предизвикваме връщането им обратно нагоре и да повтаряме изгарянето отново?

Отровните продукти, при който не трябва да се предизвиква повръщане са: бензин, газ, спирт, разтворители за бои на бензинова основа, терпентин, препарати за полиране на мебели и автомобили, средства против насекоми, за почистване на печки и фурни, нишадърен спирт, белина, продукти, съдържащи сярна, азотна, солна, карболова и други концентрирани киселини.

Списъкът не е окончателен, затова повтарям - преди да дадете средство за провокиране на повръщане, проверете в центъра за помощ дали трябва да се прави това.

Какво трябва да предприемете, ако сте видели двегодишно дете с празно шишенце от таблетки?
Първо, постарайте се да си спомните колко таблетки е имало в опаковката. След това позвънете в Центъра за помощ при отравяне и разкажете колкото се може по-изчерпателно за случилото се. Не бързайте със заключението, че ако не се забелязват тревожни симптоми, детето не е заплашено от нищо. Ефектът от много медикаменти се проявява след няколко часа и ако се изчаква появяването на симптомите, може да подложите на опасност живота на детето.

Най-добрият начин да защитите детето е да предотвратите възможностите за отравяне. Това е свързано с редица неудобства, но си струва в името на безопасността на децата. Ето някои препоръки към родителите относно мерките за безопасност при малки деца:

• Всички медикаменти и средства на битовата химия, колкото и невинни да ви се струват, са потенциални отрови за любознателния малчуган, слагащ всичко в устата си. Опасни са дори детските витамини, ако детето ги нагълта всичките наведнъж.

• Не е достатъчно само да приберете миещите средства и другите опасни вещества. Съхранявайте ги в шкафове, заключени със специални ключове, така че да не може да бъдат отключвани от деца.

• Не оставяйте без надзор опасни вещества, когато говорите по телефона или отваряте вратата и посрещате гости. Децата са способни да се докопат за броени секунди до предизвикалите интереса им предмети.

• Съхранявайте медикаментите и средствата на битовата химия в оригиналните им опаковки. В случай на отравяне, това ще помогне да не се объркат инструкциите.

• Преди да дадете медикамент на детето, винаги прочитайте внимателно инструкциите върху опаковката.

• Своевременно изхвърляйте празните опаковки и ненужните неизползвани медикаменти.

• Когато ви идват гости, погрижете се чантите им да се намират на недостъпни за децата места. Много деца се отравят от медикаменти, намерени именно така.

При хранителни отравяния, които се случват от време на време, детето известно време се чувства зле, но не е заплашено от сериозни последствия. Симптомите на едно хранително отравяне са повръщане и разстройство, ако не са свързани с болезнени състояния. Ако няма други признаци, не е необходимо да се води детето на лекар или да се лекува с каквото и да е, освен с любов и грижи. Може само да се утолява жаждата му, давайки му да смуче кубчета лед. И никакво хранене и пиене в течение на шест часа след последното повръщане! След това детето може да пие билков чай, бульон, преварена вода. С твърдата храна е по-добре да се изчака до следващата сутрин, за да може да се наспи спокойно. Ако повръщането не спира и детето е изгубило над 10% от теглото си, се обърнете към лекар. Възможно е да се наложат мерки за предотвратяване или компенсиране на обезводняването.


РАЗТЕЖЕНИЯ, ИЗКЪЛЧВАНИЯ И СЧУПВАНИЯ
Структурата на мускулите и костите при децата и възрастните е различна и това се отразява върху видовете увреждания при травми на ръцете и краката при едните и при другите. При малките деца разтяганията се срещат рядко, защото сухожилията и костите все още не са закрепени достатъчно здраво. При по-големите деца са по-вероятни увреждания на епифизата - това е ставният край на дългите тръбести кости. Ако детето е навехнало китката или глезена си, отокът не спада и болката продължава повече от два дни, трябва да се обърнете към лекар. Възможно е да е повредена именно епифизата и в такъв случай ще се наложи шиниране.

Външният слой на костната тъкан се нарича надкостница. Тя е по-дебела и по-малко чуплива при децата, отколкото при възрастните. Затова при една травма, от която при възрастните би се счупила костта и острите краища биха се изместили, при децата обикновено се предизвиква ефекта на „счупване тип върбова клонка". То е получило това си наименование, заради приликата със счупването на върбова, гъвкава клонка, т.е. костта не е счупена напълно - огъва се, като при това се получават малки, надлъжни пукнатини в точката на счупване. Тази травма изисква лекарска намеса.

При разтежение на сухожилията на глезенната или колянната става няма нужда от спешна медицинска помощ. Допустимо е да се изчака два дни и да се види дали отокът няма да спадне и болката да премине. Това няма да усложни лечението, ако все пак се открие счупване.
Следете детето да не натоварва травмирания крайник и не слагайте лед върху отока.
Много лекари смятат, че ледът е необходим само през първия час след получаване на травмата, а след това е нужна топлина за подобряване на кръвообращението в поразения крайник.

Определено мога да кажа, че тази ситуация е една от многото, при които медицинската наука няма единно мнение. Съществуват големи разногласия какво да се слага върху отеклата при разтежението глезенна става - топло или студено.

Не бива да се вслушвате в съветите на тези, които казват, че най-доброто лечение при разтеженията е колкото се може по-скоро да започнете да използвате травмирания крайник.
Смисълът на болката е да сигнализира за проблем.
Затова, ако боли, когато стъпвате, значи не трябва да правите това.

Ако състоянието на увредената част от тялото - глезен, коляно, лакът, китка или рамо - не се подобри до два дни, се обърнете към лекар. Двудневното чакане ще позволи да се намали вероятността от ненужни рентгенови снимки. Ако такива се окажат необходими, закъснението не е опасно. По съществуващи данни, около 98% от рентгеновите снимки, направени по повод травми на крайници, не показват счупвания, т.е. в много случаи е било възможно да бъде избегнато рентгеновото изследване.

Родителите трябва да знаят, че за деца, лекувани със стероиди (за астма или други заболявания), рискът от счупване на ребрата или на гръбначния им стълб е по-голям.
Продължителното приемане на тези препарати причинява намаляване плътността на костната тъкан.
При един пристъп на кашлица при дете-астматик, лекувано със стероиди повече от една година, е възможно счупване на ребро.

Националният център за изследване на астмата проведе наблюдение върху 128 деца, ползвали стероиди в продължение на една или повече години. Резултатът бе следният: 14 от тях имаха 58 счупвания на ребра или гръбначен стълб.
Нито едно счупване не бе открито в групата от деца с астма, лекувани със стероиди за по-кратък период.

Ако едно дете е паднало от дърво или е ударено от кола и родителите подозират травма на гръбначния стълб, в никакъв случай не трябва да се опитват да вдигат или да обръщат пострадалото дете. Трябва да го завият с топло одеяло, за да се предотврати шока, а при наличие на рана, с притискане върху нея да се спре кръвотечението. Специалистите от Бърза помощ по безопасен начин ще вдигнат и преместят пострадалото дете и ако е наложително, ще окажат и друга компетентна помощ.


АКО ДЕТЕТО СЕ Е ЗАДАВИЛО
Бебетата и по-малките деца имат силно изразена потребност от орално удовлетворяване. С това се обяснява склонността им да слагат в устата си дребни предмети. Понякога тези дребни предмети може да заседнат в гърлото или да попаднат в дихателните пътища. По този начин се създават ситуации, изискващи решителни действия от хората, които се намират до тях.

Предвидливите родители винаги следят да не попаднат в ръцете на детето дребни предмети, части от играчки, ядки или близалки, с които то може да се задави. Но не е възможно детето да бъде наблюдавано денонощно. Независимо от всички взети предпазни мерки, то все намира по нещо, което слага в устата си и е възможно да се задави.

Ако това вече се е случило, е много важно да се действа правилно и бързо. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се определи дали детето може да диша и говори. Ако може, това означава, че дихателните пътища са блокирани частично. В този случай е необходимо да заведете детето в отделението по травматология или в болница, но без да се опитвате сами да вадите заседналия предмет, защото съществува вероятност той да заеме още по-опасно положение.:

Ако дихателните пътища са блокирани напълно, няма никакво време за изчакване на допълнителна помощ. Нужно е да предприемете самостоятелни спешни мерки. Най-напред погледнете в гърлото на детето, за да разберете дали се вижда предметът.
Ако се вижда, опитайте се да го хванете с пръсти. Но само в случай, когато няма ни най-малка възможност да бъде набутано по- навътре!

Ако е невъзможно предметът да бъде изваден през устата, поставете детето на коляното или на ръката си с лицето надолу и рязко го тупнете между плещите 3-4 пъти - това ще му помогне да изкашля чуждото тяло. Важно е да се знае, че задавилият се човек не трябва да се удря прав, защото това може да избута още по-навътре заседналия в гърлото или в дихателните пътища предмет.

Ако потупванията не са помогнали, използвайте „прийома на Хаймлих": застанете зад детето и го обхванете с ръце, като ги съединявате отпред, точно пред и в най-долната част на неговия гръден кош. Притискайки по този начин, рязко натиснете в посока към себе си и нагоре. Това ще повиши налягането в белите дробове и ще спомогне за изтласкването навън на заседналия в гърлото предмет.

ИМАЙТЕ ПРЕДВИД, ЧЕ ТОЗИ НАЧИН Е РАЗРАБОТЕН ЗА ВЪЗРАСТНИ. ПРИ ДЕЦАТА ПРЕКАЛЕНО СИЛНИЯТ НАТИСК ВЪРХУ ОРГАНИТЕ В КОРЕМНАТА КУХИНА МОЖЕ ДА ГИ ПОВРЕДИ, ОСОБЕНО ЧЕРНИЯ ДРОБ.

Може да се изпробва и следният прийом - сложете детето по корем и притискайки долната част на гърба, изтласкайте въздуха от белите дробове.

Много болници и организации, такива като Червения кръст, периодично провеждат безплатни курсове за овладяване на навици за изкуствено дишане. Случаите на засядане на дребни предмети в дихателните пътища се срещат доста често и е разумно да се изкарат такива курсове.


УХАПВАНИЯ ОТ ЖИВОТНИ
Ако детето е ухапано от куче или от друго животно, незабавно промийте раната с вода и сапун и след това я подръжте няколко минути под струя течаща вода. Медицинска помощ е нужна само в качеството на предпазна мярка или ако раната е обширна (за да бъде зашита).

В случай на ухапване от животни най-голямата опасност се крие във вероятността от заразяване с бяс. При ухапване от куче се постарайте незабавно да откриете животното и да разберете дали е ваксинирано против бяс.
Ако детето е било ухапано от катеричка или друго диво зверче, се опитайте да разберете дали в местността е имало случаи на заразяване с бяс на животни от този вид.

Бесът се причинява от вирус, поразяващ нервните клетки на гръбначния и главния мозък.
Инкубационният период продължава от десет дни до две и повече години.
Обичайните симптоми са:
крайна възбуда, треска, спазми на мускулите на гръкляна и на устната кухина.
С развитието на заболяването възниква обилно отделяне на слюнка и неутолима жажда, заради невъзможността да се преглъща вода, причинено от спазмите на гълтателната и дихателна мускулатура.
Това явление е дало другото наименование на болестта - „хидрофобна" (водобоязън). Заболяването често има летален изход по причина на спазмите, изтощението или парализата. Единственото лечение е режим на легло и противогърчови медикаменти за предотвратяване на спазмите.

Ако едно дете е било ухапано от животно, на родителите неизбежно им се налага да избират между последствията от възможния бяс и последствията от ваксината против него. Поради заплахата от тежката болест някои от тях се съгласяват на ваксиниране, дори и да няма доказателство, че животното е бясно.
Когато се взема такова решение, трябва да се имат предвид и потенциалните последствия от самата ваксина.
Първо, към нейните странични ефекти спада силната болка, на която едва ли е оправдано да подлагате детето без необходимост.
Второ, което е още по-лошо, ваксината против бяс е способна да причини анафилактичен шок и тежка парализа, т.е. способна е да направи детето инвалид за цял живот.

Шансовете да се получат тежки последствия от ваксината не са големи, както не са големи и шансовете да се разболеете от бяс при ухапване от животно, ако не е известно напълно дали то е заразено. Ежегодно в САЩ десетки хиляди хора биват ухапвани от животни, но само единици от тях се заразяват с бяс.

Изборът може да бъде още по-усложнен и от това, че съществува реална възможност диагнозата да е била погрешна, дори и животното да диагностицирано като бясно. Като пример може да послужи неотдавнашният случай в Илинойс: Департаментът по здравеопазването погрешно диагностицира бяс при десет кучета и котки в района на Чикаго. Резултатът бе, че повече от сто души бяха подложени на болезнени и опасни инжекции, а множество кучета от ценни породи бяха умъртвени без никаква нужда, чрез приспиване. Понякога невярна диагноза, поставена в този или онзи щат, се потвърждава и от Федералния център за контрол на заболяванията.

Когато едно дете е ухапано от непознато куче или диво животно, пред родителите и лекарите застава плашеща дилема, която няма правилно решение. През годините на моята педиатрична практика преминах през три етапа на реагиране на подобни ухапвания. Днес ваксинирам за бяс само тогава, когато съвсем точно ми е известно, че животното е заразено с бяс, а именно при ухапвания от прилепи, които често пъти са носители на заболяването и в случаите на ухапвания от животни, за които има достоверна информация, че обитават местност, в която са открити животни с бяс.

Какво трябва да направят родителите, ако детето им е ухапано от някакво животно?
Единственият честен съвет, който мога да им дам, без да се правя на Господ, е самостоятелно да вземат решение. Мога да ви кажа какво бих направил аз, ако жертва на ухапване е станал някой от моите любими внуци. Ако наистина животното е бясно или съществуват сериозни основания да се предполага, че животното е такова, аз бих дал съгласието си за ваксиниране. При всички останали случаи не бих се съгласил.

Ухапванията от змии също представляват опасност в някои райони на страната ни. През моето детство в отрядите на бойскаутите ни учеха при ухапване от змия да правим х-образен разрез на раната и да изсмукваме отровата. Спомням си, че тази процедура ми се струваше отвратителна. Днес ми е известно, че не съществуват научни доказателства това да помага с нещо, но няма доказателства и за обратното.

Ако едно дете е било ухапано от змия в местност, където медицинската помощ е недостъпна, родителите няма да загубят нищо, ако се опитат по този начин да изсмучат отровата. Трябва колкото се може по-бързо да се свържат с Центъра за помощ при отравяне, ако такава възможност съществува, или да заведат детето в най-близката болница. Важно е също, ако змията бъде разпозната, да се съобщи в лечебното заведение, за да може в момента на пристигане съответният серум или противоотрова да бъде подготвен.


ИЗМРЪЗВАНЕ
Децата са по-малко чувствителни към студа, отколкото възрастните. Заигравайки се, пързаляйки се със шейни или ски, те може да не забележат, че е време да се прибират на топло. Понякога при завръщането на децата в къщи се открива, че някои участъци от кожата им, особено ушите, носа, пръстите на ръцете и краката са съвършено бели и не усещат допир.

През моето детство се ширеше мнението, че измръзналите места трябва да се разтриват със сняг.
Такъв метод е безсмислен!
При измръзване кожата не трябва да се охлажда още повече, а да се стопли. Това може да се постигне като се потапя постепенно поразеният участък във вода с нормална телесна температура или като се наложи мястото с мокър компрес. Не се препоръчва използването на гореща вода - поразеният участък трябва постепенно да се размразява, а и замръзналата кожа може да не почувства, че водата е много гореща.

При леки измръзвания обикновено не е нужна лекарска помощ. Медицинско лечение, а често и хоспитализация се изисква при продължително преохлаждане, особено когато жертвата на студа е заспала или загубила съзнание.


АВТОМОБИЛНИ КАТАСТРОФИ
При автомобилните катастрофи може да се получат същите травми, за които ви разказах в тази глава, затова ще се спра на въпросите за безопасността. Автомобилните катастрофи са основната причина за детската смъртност, включително и на бебетата на няколко дни.
Според статистиката, най-уязвими са децата до 1 година, след това децата до 6 години и накрая - тези от 6 до 12 години.

Причината, поради която при автомобилни катастрофи пострадват по-често деца, отколкото възрастни, е очевидна. Тяхното тегло е по-малко и катастрофата ги хвърля и блъска в купето, нанасяйки им множество удари. С това се обяснява изключителната важност от използването на детски столчета за децата под 20 кг и предпазни колани за по-големите. Не трябва да се осланяме на това, че по време на пътуването детето е в безопасност, ако се намира в ръцете на възрастен. Даже и при изписването от родилния дом, на път за в къщи, бебето трябва да бъде в специално столче.

Днес законите на много щати изискват в автомобилите наличие на детско столче, отговарящо на установените стандарти.
Това изискване трябва да се спазва повсеместно.
Потвърждавам това като човек, на който му се е случвало да има пациенти, получили ужасни травми при автомобилни катастрофи.
На нас ни е присъщо да мислим, че нещастията стават с другите хора, а нас ще ни подминат. Въпреки всичко, само през 1981 автомобилните катастрофи са причинили 1 900 000 случая на тежки травми, 1750000 случая на временна загуба на трудоспособност, 150000 случая на постоянна инвалидност и 50000 смъртни случая. Тази ужасяваща статистика на травми, осакатяване и смърт говори, че пътно-транспортно произшествие може да се случи с всеки един от нас, в това число и с нашите деца.


КРАТКО РЪКОВОДСТВО ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ТРАВМИ
В повечето случаи на битови травми е напълно възможно да се разминете без лекарска намеса, стига да знаете какво да правите. Преди всичко е много важно да умеете да различавате леките от тежките травми, за които медицинската помощ е необходима. Изложените в тази глава препоръки ще ви помогнат да не губите самообладание и в случай на травма да предприемете грамотни и разумни действия. Но вашата основна грижа трябва да бъде, доколкото е възможно, да се предпазвате от подобни травми.

Предлагам ви няколко съвета как да осигурите в къщи необходимите мерки за безопасност:

1. Учете децата да спазват основните правила за безопасност и им показвайте положителен личен пример, като ги спазвате и вие.

2. Не оставяйте без надзор бебетата и малките деца.

3. Проверявайте терморелето на бойлера или на нагревателя за вода да е на степен не по-висока от 50 градуса.

4. Не позволявайте на децата да играят с кибрити и да ползват електрически или газови печки без разрешение. Нека домакинските съдове - тенджери и тигани с гореща храна - да бъдат недосегаеми за детето. Същото се отнася и за горещите течности.

5. Дръжте ножици, ножове и други подобни на места, където детето няма да може да достигне.

6. Съхранявайте острите инструменти и електрически прибори на места, недостъпни за детето.

7. Огнестрелно оръжие и боеприпаси съхранявайте заключени на отделни места.

8. Не дръжте електрически прибори в банята и използвайте специални тапи за всички електрическите контакти.

9. Проверявайте безопасността на всички детски играчки.

10. Всички медикаменти и средства на битовата химия съхранявайте заключени надеждно с нормални или със специални ключове (със защита от деца).

11. Проверявайте здравината на рамките на прозорците и парапетите на терасите,

12. Следете детето да не оставя играчки по стълбите и закрепвайте сигурно и неподвижно пътеките по стъпалата на стълбището.

13. Дръжте вдигната решетката на детското креватче. Сложете на стола за хранене на детето допълнителни каишки за връзване, за по-голяма сигурност. Използвайте прегради пред стълбищата, когато детето започне да пълзи.

14. Следете около дома ви да няма ями, дупки и големи пукнатини в асфалта.

15. Не оставяйте и не позволявайте децата да се намират в басейна без надзор. Погрижете се той да бъде безопасно ограден, а децата да не бягат по хлъзгавия му край.

16. Дръжте под ръка и на видно място списък с телефонните номера на спешните служби: на педиатъра, спешна помощ, отделението по травматология, центъра за помощ при отравяне, пожарната служба и полицията. Това ще ви спести време, ако стане нещастен случай.

17. По време на пътуване с автомобил следете всички пътници да са привързани с предпазни колани, в това число и детето в неговото детско столче.

http://zdrawe.eu



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha1
Категория: Други
Прочетен: 1227795
Постинги: 429
Коментари: 28
Гласове: 121
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031