Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2011 13:26 - Напълно гениален и позорно непознат
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 7782 Коментари: 0 Гласове:
42

Последна промяна: 26.01.2011 15:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Продължавам да насипвам в този блог представяния на хора от „личния ми пантеон”. 
 За всеки от тях казвам, че е изключително интересен, истински голям ум, който ако бе имал късмета да се роди в развита нация щеше да бъде световно известен. Да бъде един от големите в своята област – съизмерим не с родните читалищни хоризонти, а с хората от енциклопедиите. За жалост, поради простотията на цялата обществена пирамида у нас, тези хора са почти неизвестни, забравени и е истински късмет ако не са убити. Последното звучи налудно, но само за родените след 89"та.

 

Днес ще отбележа един български музикант, който не просто покорява музикална Европа, а направо я стъписва, изкарва и въздуха. Това е човек, който без всякакви опасения от провинциално залитане и наивен местен патриотизъм можем да наречем „Геният- цигулар на XХ век.”  Е, той успява и .... поради  простотията на цялата обществена пирамида у нас, днес е малко известен и почти забравен...

 

Когато световният магьосник на цигулката Давид Ойстрах чува негово изпълнение на цигулкови концерти на Бах, той две години не се осмелява да свири този композитор на сцена...

 

Когато белгийската кралица Елизабет I (патрон на едноименния световен конкурс) го кани на аудиенция и му предлага да стене белгийски поданик, той отговаря простичко и без патос, с обикновено съобщително изречение:

-          Няма начин Ваше величество, ние сме българи.

 

Когато войната запраща всепризнатия феномен на цигулката сред музикалните светила на Берлин, при него идва най-именитият професор по пиано и му казва:

-          Губите си времето с цигулката, вие сте съвършен музикант, за по-малко от година можете да станете най-великия пианист.

След това при него идва професор по композиция и му казва:

-          Губите си времето с цигулката, вие сте гениален музикален ум, за по-малко от година можете да станете съвършен композитор. Дължите го на света.

 

Когато известен американски диригент, чул за него от Йехуди Менухин  го намира в окупирана Германия и предлага осигурено бляскаво бъдеще за цялото семейство в САЩ, пред алтернативата да го заварят съветските войски и в най-добрия случай да го върнат в комунистическа България.... той скромно отказва.

Всичко това се случва преди 18-тата му годишнина.

 

Единственият цигулар, който е изпълнявал в един концерт 24-те копричии на Паганини, всяко от които поотделно е смятано за подвиг за виртуози.  На следващата вечер ги изпълнява отново, само че в обратен ред.

Роден в уважавано градско семейство. Баща му е професор по цигулка и ректор на Консерваторията.

На 2 годишна възраст констатират, че детето притежава съвършен музикален слух - изпитва физическа болка от фалшиви тонове.

 

На 6 годишна възраст смазващо се налага на Първия международен конкурс за цигулка във Виена над двадесетина световни виртуози. Не му дават наградата само защото като малолетен не може да участва в официалната част на конкурса, но изуменото жури му дава повече точки от победителя – 29-годишния Давид Ойстрах.

 

На 10 години  печели международния конкурс „Йожен Изаи” в Брюксел.

 

На 12 години печели международния конкурс „Фриц Крайслер” в Париж

На 13 години завършва с отличие Брюкселската консерватория.

Преди края на войната свири с най-големите оркестри в Европа, под диригентството на най-великите диригенти.

Свири без партитура, достатъчно му е да е видял нотния запис веднъж, за да го запомни завинаги.

Без някога да се е занимавал целенасочено, само по слух проговаря немски, френски, фламандски, унгарски...


Най-младият лауреат на „Димитровска награда” - на 26 години.

 

Прави уникални записи, които влизат в златния фонд на националното радио.

 

През 1956г. бяга в Германия.  Комунистическата власт го обявява за „невъзвращенец”.

Името му е забранено за произнасяне.

Книгите, в които се споменава гения му са иззети от книжарници и библиотеки и унищожени.

Плочите и лентите с негови записи в архива на Радиото са унищожени и загубени завинаги.

 

Заради преживените тежки психически травми от войната и емиграцията, смъртта на близките му и няколко претърпяни тежки инцидента, здравето му се влошава. Живее бедно и самотно.

 

На 52 годишна възраст е намерен е мъртъв в Хамбургската железница.

 

Казва се Васко Абаджиев (1926-1978)

Преди няколко дни, на 14 януари щеше да навърши 85 години!

 

Той няма паметник в България, нито улица с неговото име.

Съдбата му толкова прилича на тази на Моцарт, че ако не беше истинска история щях да кажа, че някой писател плагиатства трагичната съдба на залцбургския магьосник.

 

Последните десетина дни съм като обсебен. Всичко започна почти случайно с някакво куцо търсене в Google, което включваше думата цигулка. Зачетох се, потънах в текста, гледах и слушах, след което започнах да се гневя на себе си, че не знам за него повече от името му и че е бил цигулар през 50-те . Пощръклях и за няколко дни си намерих няколко книги и диск с негови изпълнения.

image

 

Добрата новина е, че паметта за преживяването Васко Абаджиев бавно и полека се завръща, благодарение на група мъдри хора, на които искам да благодаря:

 

1. Писателят Маргарит Абаджиев издава през миналата година романа „Шакона пасион”, който разказва за живота на Васко Абаджиев. (няма родство между двамата). Виж страницата на автора за романа

 

2. Отново Маргарит Абаджиев издирва в частна колекция и прави достъпна в интернет забранената и унищожена книга „Майстори на цигулката” от Стефан Грудев, писана през 1955, година преди музикантът да емигрира.

 

3. д-р Христо Василев е почитател и колекционер на Васко Абаджиев. Той събира оцеляли негови записи от БНР и от чужди звукозаписни компании, радиа и библиотеки. Благодарение на него миналата година беше издаден компакт диск с изпълнения на Васко Абаджиев.

4. Христо Василев създава сайт, посветен на Васко Абаджиев, където са качени и записи.

 

5. През 2001г. Н. Пиперов (племенник на музиканта) и  Александър Абаджиев (музиковед, не е роднина на музиканта) издават биографичната книга „ Забравеният велик Васко Абаджиев”

 

image

Единственият оцелял кинозапис. Концертът е в зала "България". На пианото е Панчо Владигеров...

 


  ПРОДЪЛЖЕНИЕТО - В НОВИЯ МИ БЛОГ






Гласувай:
42



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3798043
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10559
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031