Не е лесно за околните да си невеж докато си привидно жив

За мнозина непознат, Георги Миркович е един от най-ярките и самоотвержени български личности. Роден е през 1825 г. в занаятчийско семейство в Сливен. Учи при Сава Доброплодни, а на двайсет и една заминава за Русия, където учи в Духовната семинария на град Киев.

Между 1851-ва и 1856-та година следва медицина в Монпелие, като усилено изучава и хомеопатия. За действията му като лекар по време на холерна епидемия във Франция е награден със сребърен медал от самият Наполеон III.

След завръщането му в родния Сливен през 1857 г. започва да практикува медицина. Сътрудничи на сп. „Български книжици“ и в-к „България“ с главен редактор Драган Цанков. През 1960 г. в Цариград публикува „Кратка методическа българска граматика“, което е изключително полезно помагало при обучението на българчетата.

Заедно с архимандрит Йосиф Соколски, дякон Рафаил поп Добрев (бъдещ епископ Рафаил Попов) и Драган Цанков, заминава за Италия през март 1861 г. В Рим те са приети на аудиенция при Папа Пий IX, с цел възобновяването на българската народна и каноническа йерархия. Там, за своята дейност в тази насока, Георги Миркович е награден със златен Ватикански медал. До края на 60-те Миркович води частна лекарска практика на различни места в България, в Бесарабия, като участва активно в българското революционно движение.

През 1869 г. е арестуван за политическата си дейност и е заточен под строг режим в затвора в Цариград. Там, по думите и на други каторжници, той лекувал изключително успешно болните с хомеопатични средства във вид на „зрънца, ситни, разноцветни като мъниста“. След края на Руско – Турската война Георги Миркович е освободен и се завръща в Родината. Сред инициаторите е за създаване на първото в България дружество „Червен кръст“, което бива учредено в Сливен още през същата 1878 година.

През 1885 г., отново в родния му град, е публикуван най-известният труд на д-р Миркович – „Домашен хомеопатичен лекар“, в който се разясняват и защитават основните принципи на хомеопатията. На базата на личен опит авторът съпоставя алопатичната и хомеопатичната терапии, и доказва, че „лечебният хомеопатичен метод има всички преимущества, които някой може да иска“. Хомеопатията лекува сигурно, бързо и най-важното – безвредно. Силно критикуван от мнозина, особено от колеги лекари, Георги Миркович никога не се отказва от принципите на хомеопатията и я практикува до края на живота си.

Освен от алтернативните методи на лечение, Миркович е силно заинтригуван и от необяснимите и свръхестествени явления. Така между 1891-ва и 1902-ра година издава няколко списания: „Нова светлина“ (1891 г. – 1896 г.), „Здравословие“ (1892 г. – 1896 г.) и „Виделина“ (1902 г.), в които публикува статии за спиритизъм, ясновидство, хомеопатия, материали за здравословен начин на живот, за жизнената сила, за източниците на болести и т.н. От 1896-та до 1900-та година Георги Миркович често е във Варна и Бургас, където е деен участник и съосновател на няколко спиритически кръжоци.

Заради интереса му към свръхестественото и необяснимото, през 1900 година е поканен от самият Петър Дънов в първата духовна среща на Учителя във Варна. Така, макар и вече на 74 години, Миркович става един от най-приближените до Дънов ученици и навлиза в един нов свят.

На 29-ти септември 1905 година Георги Миркович завършва земния си път. Погребан е с изключителни почести и уважение от съгражданите си. Предсмъртното му желание е всичките му средства и имоти да бъдат дарени на сливенското сиропиталище, а личната му библиотека и изданията му – на местното читалище „Зора“. В завещанието си той споменава с обич и Учителя, като препоръчва винаги да се слушат и следват неговите съвети! http://bulgarkamagazine.com/д-р-георги-миркович-бунтовник-и-лечи/