budha1 :: МАНТРА И ЗВУК

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.08.2014 16:42 - МАНТРА И ЗВУК

Автор: budha1 Категория: Други

Прочетен: 1516 Коментари: 0 Гласове:

Мантрата е сричка, звук, дума или съчетание от думи, открити от великите мъдреци в състояние на дълбока медитация. Някои мислители дефинират Мантра най-общо като “молитва”, “формула на преклонение”, мистични срички и т.н.
Независимо дали е обосновано или не, учението за Мантра съвсем не е толкова абсурдно. Мантра е сила, която е на разположение независимо от начина по-който ще бъде използвана. Мантра може да нарани или убие човек. “Ако по време на посвещаването се изпълнява определена Мантра, наречена Ведхадикша, се постига преминаване на сила от страна на гуру по посока на неговия ученик” /куларнава-тантра/. Според тях, тази сила е толкова мощна, че под влияние на нейния импулс ученикът може да загуби съзнание.
Накратко казано, Мантра е сила при това сила под формата на звук. Корена “ман” означава мисля. Мисълта е сила също като ума, който действа чрез мисълта. Следователно мисълта е също така реална, както и материалните обекти. И материалните обекти и мисленето са проекции на Космическият разум /Брахман/.
Какво представлява звукът?
Звукът се възприема от слуха и притежава две измерения - изразени чрез букви и звук, който не може да бъде изразен с букви. Вторият вид се получава при удара на два предмета един в друг. Звукът, като Брахман-звук е който не се получава от сблъсъка на две материални тела. Изразения чрез букви звук е съставен от изречения, думи и отделни букви. Този именно звук притежава значение в материалния свят, например: Когато се произнесе думата стол възниква идеята за стол. Когато се произнася Божествена мантра, възниква идеята за Божеството, чието име е тя. Душата е подложена на всякакви влияния, които се изсипват върху нея от необятната Вселената. До съзнанието и достигат само онези, които са привлекли вниманието и, а подбора се осъществява от Манас /умствено тяло/.
Умственото тяло анализира тези сетивни впечатления и ги предава на интелекта. Когато един обект е представен на ума и бива възприет, умственото тяло се формира според формата на възприемания обект. Това се нарича умствена Врити /модификация/ и целта на ученика е да я подтисне. Така, чрез умствена модификация умът отразява външния предмет. След като представлява този външен обект, умственото тяло също е толкова обект колкото и външния. Външния т.е. физическия обект, се нарича “плътен”, а умственото отражение се нарича “фин”. Освен предмета обаче съществува и умът, който го е възприел. Умът следователно има два аспекта – в единия той е възприемащия субект, а в другия възприетото под формата на умствена модификация . Когато умственото тяло възприема даден обект, той се трансформира в този обект т.е. формата му. “Така, когато умът мисли за божеството пред което се прекланя, благодарение на постоянството на своята вяра в крайна сметка започва да наподобява на това Божество. Това е един от принципите на религиозната практика” /А. Авалон/.
След като външната форма е обект, вътрешната фина форма също е обект. Този аспект на ума, които има познавателен характер се нарича Име, а когато умът е обект на самия себе си се нарича Форма.
Плътният звук или говоримата реч, както и плътния физически обект обозначен от речта, са проекция на фините звук и обект. Следователно в плътния /материален/ свят звукът означава “език” – т.е. изречение, думи и букви които са израз на мисълта, т.е. Мантра. Във финия или ментален свят, звукът е онзи ум, който в аспекта си на познаващ “дава имена”, а обект, е същият този ум които оставя ментална следа върху своята познавателна дейност.
Какво събужда дейността на Самсара /прераждане/? В качеството си на причина, прераждането също трябва да има причина. Тази причина е звука и името независимо дали е в своята фина или материална форма. Прераждането се задейства с цел първо да създаде ментални представи. Така се получава “шабда и артха” или с други думи име и форма, които са неразривно свързани. Звука не е възможен без обект и обратно. Гръцката дума “логос” също означава съответствие между думата и мисълта. Така се очертават две линии на сътворението – първо, звук и обект във своята фина форма и второ, идеите и езика в съответствие с техните материални обекти. Съществуването на обекта се представлява от външните и вътрешни обекти, видени съответно от менталното или физическо зрение. Менталният обект предшества физическият обект.
Мисълта е “вечно движеща” и е една и съща за хората от всички националности. Когато един индиец или българин си помислят за някакъв обект в двамата се събужда една и съща представа, независимо дали тя е предизвикана от вида на обекта или от самото произнасяне на неговото наименование.
Така, докато мисълта-движение е еднаква за всички хора, външният израз е различен. Може да е имало един език в миналото, но днес, различията на речта между народите, може би се дължи на тяхното индивидуално развитие във времето. Независимо на какъв език говори човек, когато произнася името на определен обект, това всъщност е материалния израз на вътрешното движение на мисълта. “Името на обекта събужда мисълта, а като умствена дейност мисълта всъщност е съзнание. Тази умствена дейност може да се усъвършенства така, че сама по-себе си да се превърне в съзидателна Сила. Това е Мантра–съзнание” Мантра се изявява едновременно като субект и обект. Най-напред във фината форма на ума като израз на идеи, след което изявата на Мантра придобива материалност под формата на слово. Неразривно свързана е и с физическите обекти.
Естественото наименование на всяко нещо е звукът, който бива произведен от действието на движещите сили, които съставляват въпросния обект. За това в духовните среди е прието, че ученикът, който на ум или на глас произнася естественото наименование на даден обект - пресъздава отново и отново същия този обект.
Когато Мантра се “събуди”, или това е Мантра–съзнание, едва тогава ученикът може да приведе Мантра в действие. След като разполага със съзнание, човека прибягнал до съответната Мантра, може да стане господар на каквото си поиска.
Джапа /повторението на Мантри/ може да се сравни с опитите на човек, който разтърсва друг човек с намерение да го събуди от дълбок сън. Двете устни на човека представляват Шива и Шакти. Движението им представлява съвкуплението между Шива и Шакти. Произведения по този начин звук е в природата на “семето”. Така получената Мантра-съзнание изглежда като “син” на ученика. Това е еманация на ученика, създадена да облагодетелства единствено самия ученик. Всички Мантри са в тялото като форми на съзнанието. Когато Мантра се практикува така както следва, тя съживява умствените впечатления или спомените без значение колко назад във времето и в умственото тяло се получава обект. Същността на Мантра практиката се състои в следното:
“Когато Върховната точка “покълва” за да създаде три неща /Бинду, Нада, Биджа/ - тогава възниква и онзи външно неизявен звук наречен звукът-Брахман” /Кундалини йога/. Този звук който всъщност е Върховната точка и следователно е всепроникващ в човешкото тяло, най-напред се появява муладхара чакра. Казано е: “в тялото в муладхара първо идва въздухът. Когато човек иска да каже нещо, той въздейства върху този въздух чрез съзнателно усилие и това въздействие е всепроникващият Шабда-Брахман” /Кундалини йога/.
Звукът-Брахман се изявява външно благодарение на “въздуха”, този “въздух” стига до пъпната област и се съединява с умственото тяло. Това е първия етап на звукът-Брахман. Следващия етап, изявеният външно звук се издига до сърцето където се слива с интелекта. От тук същия този въздух стига до устата и бива произнесен така, че да бъде доловим за слуха. На този етап звукът- Брахман се нарича реч. Звукът бива попиван отново по обратния ред. “Този, който познае великия Бог на словото ще познае и недиференцираното просветление на “Аз-а”, който не може да бъде засегнато нито от думи, нито от каквото и да било друго нещо” /Йогакундали-упанишада/. 1. Духовния център Пара Брахман – Той е сияен като хиляди Слънца. Съществата достигнали до Него, никога не търпят трансформации в по- низшите нива на другите светове.
2. Това е “атмосферата” на духовния център Пара Брахман – там има безброй много “планети”, а духът достигнал тези “планети” живее в блаженство до втория ден на Пара Брахман. През всичкото това време духът не подлежи на прераждане – било то в материалната сфера или менталната сфера. В края на това духовно небе се заражда нов център, познат като психическия център. Той се съдържа имплицитно в духовната “атмосфера” на Пара Брахман.

3. Психически център наречен Брахман. Той също е сияен като хиляди Слънца. След като се образува психичния център от него започват да се излъчват психични потоци, които образуват около него “атмосфера”, а в “атмосферата” се образуват психични планети, на които също има освободени същества. Те също не подлежат на прераждане до втория ден на Брахман.

4. Психичната “атмосфера” с безбройните планети, на които живеят много освободени души. Но понеже това е структура на времето, това означава,че рано или късно ще претърпят след негативния период или нощта на Брахман, някакво прераждане в по-низшите сфери.

5. Това е третия център наречен Вират. Това е центъра на менталния Бог. В него съществуват всички идеи, мисли, концепции, които тепърва ще се развиват в по-нисшото ниво в това на материалната Вселена.

6. Тук също се образува “атмосфера”. По същият начин се образуват и менталните планети. Там също има множество същества, но те вече не са освободени и подлежат на прераждане. Времето им на свобода е в рамките на сегашната Манвантара.

7. Материалната вселена. Тук е маркирано нашия център – Слънцето.

8. Планетите, които обикалят около центъра Слънце.

Описаната дотук структура, наподобява на “четири в едно” или като матрьошка в матрьошка. Материалното се съдържа в менталното и двете /материята и менталното/ са в психическия принцип. Той от своя страна е в тялото на духовното – което е вечно и не подлежи на промяна.
Човек представлява същия този Космически принцип, в него са всички описани дотук структури. Микрокосмоса /човека/ е точно изображение на макрокосмоса и като най-съвършените същества в Цялото, само на хората е дадено да разберат какво е човек и оттам да разберат Цялото. ЕДИНИЦИ ЗА ВРЕМЕ

365 Денонощия = 1 година

4800 години = 1 Сатя юга
3600 години = 1 Трета юга
2400 години = 1 Двапара юга
1200 години = 1 Кали юга
Общо тези четири юги се наричат: 1 Чатур юга
12 000 Чатур юги = 1 Дайва юга
или 12000 . 12000 = 144 000 000 г.

71 Дайва юги = 1 Манвантара / Пралая /
или 144 000 000 . 71 = 10 224 000 000 г.

2 000 Дайва юги = 1 Денонощие на Брахман
или 144 000 000 . 2 000 = 288 000 000 000 г.

365 Денонощия на Брахман = 1 Година на Брахман
или 288 млд . 365 = 105 120 000000000 г.

12 000 год. на Брахма = 1 Чатур юга на Брахма
или 105 120/9/ . 12 000 = 1 261 000000000000 г.

12 000 Чатур юги на Брахма = 1 Дайва юга на Брахма
или 1 261/12/ . 12 000 = 15 137 280 000000000000000 г.

200 Дайва юги на Брахма = 1 Денонощие на Пара-Брахман
или 15 137 280/15/ . 200 = 3 027 456 000000000000000000 г.

Това са времевите периоди представени във Ведите… Времето е пряко свързано с пространството. Те са в тясна симбиоза точно както тялото на човек и неговата сянка. Но за да се вникне във време-пространството трябва човек да “излезе” от неговата рамка. При дневна светлина ние можем да възприемем тялото си и неговата сянка. Но за да осъзнаем и видим това, на нас ни трябва източник, т.е. Слънцето. По същия начин, за да се осъзнае и види времето и пространството, трябва да се познава Този, който е светлината на всичко, което представлява време-пространството.
Слънцето е образувано от звезден прах и два основни елемента – водород и хелий. Ядрото на Слънцето представлява една огромна ядрена химическа лаборатория. Целият материален свят и всичко в него, е благодарение на този ядрен химически реактор който е в Слънцето. Ние хората и всички биологични организми сме продукт от този звезден прах, плюс бульон от химични елементи. Слънцето е източника за нашите тела, по-същия начин втория център наречен Вират е източника на нашите мисловни структури. Третия център Брахман е това което представлява психиката в хората, а четвъртия център наречен Пара Брахман представлява нашата духовна нагласа която я има вътре в хорските сърца. Всичко това е в калъпа на времето, то е като колело – без начало и край. Ще разгледам в следващата глава основните енергийни цикли на времето, които при своите трансформации се трансформират в гореспоменатите центрове. А всичко това е пряко свързано с човека, по-точно, всичко е в него като по този начин се образува невероятна енергийна структура която трябва да се познава.