Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2014 18:30 - ЕКЗОТЕРИЧНИ „МАСКИРОВКИ“ И „СМЪРТТА НА ДУШАТА“
Автор: budha1 Категория: Други   
Прочетен: 1610 Коментари: 0 Гласове:
0



Изхвърлете от главите си всичко, което досега сте чели в трудове като „Езотеричен Буддизъм“ – и сте мислили, че разбирате – за хипотези като осмата сфера и Луната и че човекът и маймуната имат общ прародител.                                                                                                    Личното безсмъртие е условно, тъй като съществува явление като „бездушни хора“ – бегло споменато учение, макар че за него се говореше дори в „Разбулената Изида“;2 и съществува Авичи, правилно наречено Ад, въпреки че то няма никаква връзка или сходство с Ада на добрите християни нито географски, нито психологически. Истината, известна на окултистите и адептите във всички векове, не може да се предаде на разнородната публика; следователно, макар че почти всяка тайна на окултната философия може да се намери наполовина скрита в „Изида“ и в двата предишни тома на настоящия труд, аз нямах правото нито да разширявам, нито да поправям подробностите на другите. Сега читателите могат да съпоставят тези четири тома и книги като „Езотеричен Буддизъм“ с диаграмите и обясненията, дадени в тези статии и да се ориентират сами.

1 Вж. „Случайни мисли за смъртта и Сатаната“ в „Theosophist“, том III, номер 1; също така „Фрагменти на Окултната истина“, томовете III, IV.

2 Ор. cit., 368, et seq.

Параматма, Духовното Слънце, може да бъде мислима като намираща се извън човешкото Аурно яйце, също така тя се намира извън Макрокосмичното, или Яйцето на Брама. Защо? Защото, макар че всяка частица и атом така да се каже са циментирани и напоени с тази Параматмична същност, все пак би било неправилно тя да бъде наречена „човешки“ или дори „вселенски“ Принцип, тъй като този термин, най-вероятно, предизвиква погрешна представа за философската и чисто метафизичната концепция; това не е Принцип, а причината за всеки Принцип; последният термин се употребява от окултистите само отнесен към неговата сянка – Вселенският Дух, който одушевява безграничния Космос както вътре, така и извън Времето и Пространството. Буддхи служи като носител за тази Параматмична сянка. Този Буддхи е вселенски и също такава е човешката Атма. Вътре в Аурното яйце се намира макрокосмичният пентакъл на ЖИВОТА, Прана, съдържащ в себе си пентаграмата, която представлява човека. Всемирният пентакъл трябва да се изобразява с острия край нагоре – това е знакът на Бялата Магия – в човешкия пентакъл долните краища сочат нагоре, образувайки „рогата на сатаната“, както ги наричат християнските кабалисти. Това е символ на материята, символ на човешката личност и признатия пентакъл на черния маг. Тъй като този преобърнат пентакъл символизира не само Кама, екзотеричния четвърти Принцип на човека, но представлява и физическия човек, животното от плът с неговите желания и страсти.

За да разберете това, което ще последва, добре запомнете, че Манасът може да се изобрази като горен триъгълник, съединен с низшия Манас чрез тънка линия, която ги свързва. Това е Антахкарана, този път или мост на връзка, който служи като звено между личното същество, чийто физически мозък се намира под властта на низшия животински ум, и превъплътяващата се индивидуалност, духовното Eгo, Манаса, Ману, „Божествения човек“. Само този мислещ Ману е това, което се превъплътява. В действителност и по природа тези два Ума – духовният и физическият или животинският – са едно, но се разделят на два след въплътяването. Тъй като, докато тази част на Божественото, която се насочва към одушевяване на личността, съзнателно отделяща се подобно на гъста, но чиста сянка от Божественото Eгo,1 ce вклинява в мозъка и чувствата2 на утробния плод, когато той навърши седем месеца, то Висшият Манас не се съединява с детето, преди да се навършат първите седем години от неговия живот. Тази отделила се същност, или по-точно отражението или сянката на Висшия Манас, паралелно с растежа на детето става ясния мислещ Принцип у човека – негов главен посредник е физическият мозък. Не е учудващо, че материалистите, които възприемат само тази „разумна душа“ или ум, не я разделят от мозъка или материята. Но окултната философия преди векове е разрешила проблема на ума и е открила двойствеността на Манаса. Божественото Eгo c насоченото си нагоре острие се стреми по посока на Буддхи, а човешкото Eгo го дърпа назад, потопено в Материята, съединено със своята висша субективна половинка само чрез Антахкарана. Както подсказва нейната етимология – това е единственото съединително звено по време на живота между двата ума, висшето съзнание на Егото и човешкия разсъдък на низшия ум.

1 Същността на Божественото Eгo e „чистият пламък“, същество, към което нищо не може да се добави и от което нищо не може да се отнеме; поради това то не може да бъде намалено дори и от безкрайното количество низши умове, отделени от него, както пламък от пламъка. Това е отговор на възражението на един езотерик, който задал въпроса, откъде е тази неизчерпаема същност на една и съща Индивидуалност, която трябва да снабди с човешки разсъдък всяка нова личност, в която тя се въплътява.

2 Мозъкът, или мислителният апарат, се намира не само в главата, но както ще ви каже всеки физиолог, който не е напълно материалист, всеки орган в човека, сърцето, черният дроб, белите дробове и т.н. чак до всеки нерв на мускулите има така да се каже свой мислителен апарат. Тъй като нашият мозък няма никакво отношение към ръководството на колективната и индивидуалната работа на всеки орган в нас, то кое е това, което така безгрешно ръководи всеки от тях в неговите непрекъснати функции, което ги кара да се борят, и да се борят също така с болестта, да се избавят от нея и да действат – всеки от тях, дори и най-малкият – не подобно на часовников механизъм, както мислят някои материалисти (тъй като при най-малкото нарушение или счупване часовникът спира), а подобно на същество, дарено с инстинкт? Да се каже, че това е Природата, значи нищо да не се каже, стига това да не е опит за заблуда; тъй като Природата в края на краищата е само наименование на същите тези функции, сума на качества и атрибути, физически, ментални и т.н. във вселената и у човека, общ сбор на факторите и силите, насочвани от разумни закони.

За да бъде напълно и правилно разбрана тази дълбока метафизична доктрина, трябва старателно да се усвои идеята: тази велика аксиоматична истина, че единствената вечна и жива Реалност е това, което индусите наричат Параматма и Парабрахман. Това е единна и винаги съществуваща Коренна същност, неизменна и непознаваема за физическите ни чувства, но която може да се види и ясно да се почувства от нашата духовна природа. Ако човек се проникне от тази основна идея и по-нататъшната концепция – че ако тя е вездесъща, всеобемна и вечна, подобно на самото абстрактно Пространство, тогава ние трябва да сме еманирали от Нея и някога трябва да се завърнем в Нея – усвояването на всичко останало е лесно.

Ако това е така, съвършено ясно е, че животът и смъртта, доброто и злото, миналото и бъдещето – всичко са празни думи или в най-добрия случай риторични фигури. Ако самата обективна Вселена представлява само преходна илюзия, вследствие на своята обусловеност с начало и край, то и животът и смъртта също трябва да са аспекти и илюзии. Фактически те не са нещо повече от изменения на състоянията. Реалният живот се съдържа в духовното осъзнаване на този живот, в съзнателното съществуване в Духа, а не в Материята; а действителната смърт е ограничено възприемане на живота, невъзможност да се почувства съзнателното или дори индивидуалното съществуване извън формата или поне на някаква форма на Материята. Тези, които искрено отхвърлят възможността за съзнателен живот, отделен от Материята и мозъчната субстанция, са мъртви единици. Думите на Павел, Посветен, стават разбираеми. „Вие сте мъртви и вашият живот е скрит у Христа в Бога“, което значи: вие лично сте мъртва материя, несъзнаваща собствената си духовна същност, и вашият реален живот е скрит у вашето Божествено Eгo (на Христос) в Бога или е потопена в Бога (Атма); сега той ви е напуснал, вас, бездушните хора./„Послание към Колосяните“, III, 3.Бълг. прев.: „Защото вие умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога“. – Бел. прев./Изразено с езика на езотеризма, всяка непоправимо материална личност е мъртъв човек, жив автомат, независимо от това, че е дарен с голяма мозъчна сила. Чуйте какво казва Арясангха, излагайки същия този факт:
„Това, което не е нито Дух, нито Материя, нито Светлина, нито Тъмнина, а в действителност ги съдържа и е техен Корен – т.е. ти. При всяка Зора Коренът хвърля своята сянка върху СЕБЕ СИ и тази сянка ти наричаш Светлина и Живот, о, бедна мъртва Форма. (Този) Живот-Светлина като поток се устремява надолу по стълбата на седемте свята, чиито стъпала с всяка крачка стават no-плътни и тъмни. И издигащ се по тази седем пъти по седем стълба и нейно вярно огледало си ти, о, малки човече! Ти си това, но не го знаеш.“

Това е първият урок, който трябва да се научи. Вторият – трябва добре да се изучат принципите както на Космоса, така и на нас самите, разделяйки тази група на постоянни и непостоянни, висши и безсмъртни, низши и смъртни, тъй като само така ние ще можем да овладеем и ръководим: отначало низшето космично и личното, а след това висшето космично и безличното.

След като сме в състояние да направим това, ние сме си осигурили безсмъртие. Но някои могат да кажат: „Колко малко са тези, които са в състояние да направят това. Всички те са велики адепти и никой не може да постигне такова Адептство в течение само на един кратък живот.“ Аз съм съгласна. Но съществува алтернатива. „Ако не можеш да бъдеш слънце, бъди скромна планета“, се казва в „Книгата на златните правила“. А ако дори това не ни е по силите, то поне да приложим усилия да се задържим вътре в лъча на някоя по-малка звезда, за да може нейната сребриста светлина да проникне през мрачната тъмнина, където каменистата жизнена пътека се вие напред; тъй като без това божествено излъчване ние рискуваме да загубим повече, отколкото можем да си представим.

Що се отнася до „бездушните“ хора и „втората смърт“ на „Душата“, споменати във втория том на „Разбулената Изида“, там вие ще откриете, че аз вече говорих за такива бездушни хора и дори за Авичи, макар и да оставих последната без име. Прочетете и съпоставете това, което е казано там, с това, което казвам сега.

Висшата триада, Атма-Буддхи-Манас може да се познае от първите редове на цитата от египетския папирус. В „Ритуал“ (днес „Книга на мъртвите“) очистената Душа, двойният Манас, се появява като „жертва на тъмното влияние на Дракона Апофис“, физическата личност на камарупичния човек с неговите страсти. „Ако той е постигнал окончателното познание на небесните и адските Мистерии, Гнозиса“ – божествените и земните Мистерии на бялата и черната магия – то личността на умрелия „ще възтържествува над своя враг, смъртта. От това се подразбира случаят на цялостното съединяване в края на земния живот на низшия Манас, пълен с „реколтата на живота“, със своето Eгo. Но ако Апофис побеждава Душата, тя „не може да избегне втората смърт“.

Тези няколко реда от папируса, който е на много хиляди години, съдържат цялото откровение, известно в онези дни само на Йерофантите и Посветените. „Реколтата на Живота“ се състои от фини духовни мисли, от спомените за най-благородните и най-самоотвержени действия на личността и от постоянното присъствие по време на нейното посмъртно блаженство на всички тези, които тя е обичала с божествена духовна преданост. Запомнете учението: човешката Душа, низшият Манас, е единственият и непосредствен посредник между личността и Божественото Eгo. Това, което на тази земя се използва за формирането на личността и от повечето хора се нарича погрешно индивидуалност, е сумата на всичките Ј ментални, физически и духовни характерни черти, които, запечатани върху човешката душа, съставят човека. От всички тези характерни черти единствено пречистените мисли са това, което може да се запази във висшето безсмъртно Eгo. Това се извършва от човешката душа, която отново се влива в своята същност, в своя източник-породител, смесвайки се със своето Божествено Eгo в течение на живота и съединявайки се с него изцяло след смъртта на физическия човек. Поради това, ако Кама-Манас не предава на Буддхи-Манас такива лични мислеобрази и такова съзнание на своето „Аз“, което да може да бъде асимилирано от Божественото Eгo, то нищо от това „Аз“, или личността, не може да оживее във Вечното. Само това, което е достойно за безсмъртния Бог вътре у нас и е тъждествено по своята натура с божествената квинтесенция, може да оживее, тъй като в този случай това по същество са собствените „сенки“ или еманации на Божественото Eгo, които се издигат към него и се всмукват от него отново, за да станат още веднъж част от собствената му същност. Никаква възвишена мисъл, никакъв велик стремеж, желание или божествена безсмъртна любов не може да дойде в главата на човека от прахта и да се внедри там, освен във вида на непосредствена еманация от Висшето към низшето Eгo и чрез него; всичко останало, колкото и разумно да изглежда, излиза от „сянката“, от низшия ум в неговото свързване и смесване с Кама, и преминава и изчезва завинаги. Но менталните и духовните мислеоснови на личното „Аз“ се връщат при него като части на същността на Егото и никога не могат да загаснат. Така от личността, която е била, само нейните духовни преживявания, споменът за всичко добро и благородно заедно със съзнанието на своето „Аз“ – сляло се със съзнанието на всички останали лични „Аз“, които са го предшествали – оживяват и стават безсмъртни. Няма индивидуално или отделно безсмъртие за земните хора извън това Eгo, което ги одушевява. Това Висше Eгo e единственият носител на всички свои alter egos на земята и техен единствен представител в това ментално състояние, което се нарича Девачан. Обаче, тъй като последната въплътена личност има правото на свое специално състояние на блаженство, ненарушено и свободно от спомените на всички останали, то само последният живот напълно и реално е ярък. Често сравняват Девачан с щастлив ден в серията от много хиляди други „дни“ в живота на личността. Интензивността на неговото щастие кара човекът съвършено да забрави всички останали, неговото минало се зачерква.                                                                                                          Това е нещото, което ние наричаме Девачанско състояние, възнаграждението на личността, и именно върху това древно учение е било построено мъглявото християнско понятие за Рая, заимстван с много други от египетските Мистерии, където тази доктрина била инсценирана. Това и е значението на откъса, цитиран в „Изида“. Душата възтържествувала над Апофис, Дракона на плътта. От този момент личността ще живее във вечността, в своите висши и най-благородни елементи, спомени за минали деяния, докато „християнските черти“ на „Дракона“ ще бледнеят в Кама Лока. Ако попитат: „Как живеят във вечността, когато Девачан продължава от 1000 до 2000 години?“, отговорът е следният: „Така, както спомените за всеки ден, достоен да бъде помнен, живеят в паметта на всеки от нас“. Например дните, преживени в един живот на човека, могат да се вземат като илюстрация на всеки личен живот и един или друг човек може да символизира Божественото Eгo.

За да се придобие ключът, който ще отвори вратите към много психологични тайни, достатъчно е да се разбере и запомни това, което е предшествало, и това, което ще последва. Много спиритуалисти са изпитвали огромно възмущение, когато им казвали, че личното безсмъртно е условно; и все пак такъв е философският и логичен факт. Вече много беше казано по този предмет, но изглежда, че до днес никой не е разбрал тази доктрина напълно. Освен това не е достатъчно да се знае, че съществува такъв факт. Окултистът или този, който иска да стане такъв, трябва да знае защо е така; тъй като, научавайки и постигайки raison d’etre, на него ще му бъде по-лесно да поправи неправилните разсъждения на другите и което е най-важното, това ще му даде възможност без излишни думи да научи другите хора да избягват бедата, която, тъжно е да се каже, в нашия век се среща почти всекидневно. Сега тази беда ще бъде обяснена подробно.

Действително трябва да се притежава нищожно познание за източния начин на изразяване, за да не се забележи в откъса от „Книга на мъртвите“ и от страниците на „Изида“: а) алегорията за непосветените, съдържаща нашето езотерично учение; и б) че тези два термина „втора смърт“ и „Душа“, в определен смисъл са маскировки. „Душата“, без да се прави разлика, се отнася и към Буддхи-Манас, и към Кама-Манас. Що се отнася до термина „втора смърт“, обозначението „втора“ се отнася към няколкото смърти, на които се подлагат „Принципите“ в течение на своето въплътяване; само окултистите напълно разбират смисъла на даденото твърдение. Тъй като ние имаме: 1) смърт на тялото; 2) смърт на Животинската душа в Кама Лока; 3) смърт на астралната Линга Шарира, следваща след смъртта на тялото; 4) метафизичната смърт на Висшето Eгo, безсмъртното, всеки път, когато то „пада в материята“ или се въплътява в нова личност. Животинската душа, или Низшият Манас, тази сянка на Божественото Eгo, която се отделя от него, за да одушеви личността, по никакъв начин не може да избегне смъртта в Кама Лока, във всеки случай – тази част от отражението, която е земен остатък и не може да се запечата в Егото. И така, в езотеричното учение главната и най-важна тайна по отношение на „втората смърт“ е била и до днес е ужасната възможност от смърт на Душата, т.е. нейното откъсване от Егото на Земята по време на земния живот на човека. Това е действителната смърт (макар и с шанс за възкръсване), която не оставя никакви следи у човека и все пак запазва последния като жив труп морално. Трудно е да се разбере защо учението за това досега се е пазело в такава тайна, когато неговото разпространение сред хората, поне сред тези, които вярват във въплътяването, е можело да донесе много добро. Но така е било и аз нямах правото да поставям под съмнение мъдростта на тази забрана и досега представях това учение така, както то ми беше дадено – под обета да не се издава на всички. Но сега аз имам разрешението да обясня това на всички, разкривайки го на първо място пред езотериците и когато те старателно го усвоят, техен дълг ще бъде да преподават това специално учение за „втората смърт“ на другите и да предпазят всички теософи от нейната заплаха.

Тайната доктрина Том 3 ЕЗОТЕРИКА     



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha1
Категория: Други
Прочетен: 650483
Постинги: 428
Коментари: 26
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031