Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2014 19:32 - Самадхи/Свръхсъзнание/Самосъзнание
Автор: budha1 Категория: Други   
Прочетен: 1567 Коментари: 0 Гласове:
1



imageНа първата схема сините кръгове са трите основни форми на съзнание в нас, а червените кръгове са така наречените чакри. Тези чакри се намират в гръбначния стълб на човек и не трябва да се бъркат с чакрите, за които пишат биоенергетиците.
Всяка форма на съзнание /син кръг/ контактува с определени чакри.
Както виждате първите пет чакри основно взаимодействат с Вътрешния Аз.
Аджна, Манас и Сома са пряко свързани с Ума.
Сахасрара обменя информация предимно със Самосъзнанието.                                                                                                                                                                                                                     
Самосъзнанието, един от основните центрове на човешкото съзнание, и чакрата Сахасрара, наречена в йога-ученията „хилядолистен лотос”, се намират в пространството над фонтанелата на главата.

Думата „самосъзнание” е използвана в трудовете на големи учени като Кант, Лайбниц, Фихте, както и на много съвременни философи. Според тях, ако насочената към предметите мисъл е съзнание, то насоченото мислене към себе си е самосъзнание. Т.е., когато осъзнавам формите и обектите около себе си, тогава аз съм съзнание, а когато обект на наблюдение съм аз /като съзнание/, тогава този, който наблюдава, е самосъзнанието.
От така поднесеното разбиране е виден фактът, че философите допускат основна грешка – те наричат с термина „самосъзнание” работата на ума!?

Тъй както столът например си има крака, седалка и облегалка, така и Умът е изграден от мисъл, его и интелект.
Краката, седалката и облегалката са различни части на стола. Мисълта, егото и интелекта пък са отделните части, Аз-ове, на Ума!
Логичен е въпросът: кой тогава контактува с обектите около нас?
Отговорът е: Аз-ът Мисъл /Манас/ чрез сетивата.
Но тогава кой може да анализа Аз-а Мисъл?
Отговорът е: Аз-ът Его /Ахамкара/.

Термините, с които работят философите /съзнание и самосъзнание/, са всъщност две различни части на ума – мисъл и его!

Центърът Самосъзнание /представен на горната снимка/ е свързан с Кундалини и се активира едва тогава, когато силата се събуди в първа чакра /Муладхара/ и поеме нагоре по гръбначния стълб.
Важно е да подчертая, че събуждането и издигането на змийската сила Кундалини е следствие на умствен процес. Умът е този, който активира чрез звук отделните чакри в гръбначния стълб. Пак умът е този, който пробужда Кундалини. След като силата се издигне нагоре и се слее със седма чакра, тогава цялата енергия, намираща се в човек, се събира в Самосъзнанието, температурата на материалното тяло пада и то става ледено като труп! През това време умът вече е само страничен наблюдател и не взема участие във възхода на змийската сила. /Този феномен съм обяснил в главата „Кундалини-практика” в първата „Ти си това”/
Но има друг момент, в който умът е участник заедно с Кундалини при нейния възход нагоре към Сахасрара. Той слиза в чакрата Муладхара и заповядва на Кундалини да го издигне до Сахасрара. Така Кундалини извежда Ума нагоре през чакрите до фонтанелата на главата. А щом се „отвори” седма чакра /Сахасрара/, то значи Умът вече е едно цяло със Самосъзнанието!
Когато постигнете тази реалност в практиката си, ще получите визуално възприятие, че сте над главата си и от там наблюдавате света наоколо. И решите ли да погледнете надолу към тялото си, ще видите път, облян в светлина – по него е минала Кундалини…                                                                                                                       Но има и трети вариант, при който Умът първо се слива с центъра на любовта в сърцето /Вътрешния Аз/. Така, заедно, те отиват в Муладхара, Кундалини ги издига по гръбначния стълб и ги слива със Самосъзнанието.
Т.е., благодарение на змийската сила, Кундалини, могат да се слеят трите форми на съзнание в човек!

Ето на рисунка целия процес:                    image На фиг.1  сливането на Ума с центъра на любовта.
За да се случи това обаче, трябва Вътрешният Аз /самскарите и решетката от точки/ да го няма! /
На фиг.2  двата центъра /умът и любовта/ в Муладхара чакра и техния път нагоре към Сахасрара.
Фиг.3 пояснява, че трите центъра на съзнание са слети в едно в Сахасрара, която се намира над главата на човек.
На фиг.4 показва как трите точки образуват триъгълник, в средата на който се „ражда”… АТМАН!
На фиг.5 е представено Съзнанието-Атман - бялата точка в средата е Атман, а синият кръг около него е неговата енергия.forum.tisitova.com/viewtopic.php                                                                                                                             Следващият афоризъм дефинира Самадхи, съвършената концентрация, която е целта на йогина.                                                                                                  17. Концентрацията, която се нарича правилно познание, е следвана от разграничението, блаженството и егото лишено от качества.

Самадхи се разделя на два вида. Единият се нарича Сампраджната, а другият – Асампраджната. В първия от тях идват всички видове сили за контролиране на природата. Той се подразделя на четири (всъщност шест) разновидности. Първият е наречен Савитарка, когато умът медитира върху един обект отново и отново, изолирайки го от другите обекти. Има два вида обекти за медитация сред двадесет и петте категории на санкхите: 1) Двадесет и четирите неодушевени категории на Природата и 2) единият одушевен Пуруша. Тази част от Йога се базира изцяло на философията на Санкхя, за която вече ви говорих. Както сигурно си спомняте, егото (Ахамкара), волята (способността за вземане на решения, Буддхи) и умът (Манас) имат обща основа - Читта или умственото вещество, от което те са създадени. Умственото вещество взема сили от природата и ги конкретизира под формата на мисъл. От друга страна, трябва да съществува нещо, в което и двете – силата и материята – да са едно. То се нарича Авякта или непроявеното състояние на природата преди сътворението; в края на всеки цикъл, цялата природа се връща отново към него, за да произлезе отново в следващия период. Отвъд това е Пуруша, който е същността на разума. Познанието е сила; затова веднага щом ние започнем да познаваме нещо, ние получаваме власт над него; по същия начин, когато умът започне да медитира върху различни елементи, той придобива власт над тях. Този вид медитация, чийто обекти са външните груби елементи, се нарича Савитарка. Витарка означава въпрос, а Савитарка – с въпрос или с други думи, този вид медитация е като едно разпитване на елементите, за да разкрият те своите истини и сили на човека, който медитира върху тях. Но в търсенето на сили няма освобождение. Това представлява само едно светско търсене на радости, но в този живот няма радост; всяко търсене на радост е напразно; това е един много, много стар урок, който човек намира за толкова трудно да научи. Когато го научи обаче, той излиза от вселената и става свободен. Притежанието на така наречените окултни сили представлява единствено интензифициране на света и в края на краищата – интензифициране на страданието. Въпреки че като учен Патанджали е длъжен да изтъкне възможностите на тази наука, той никога не пропуска възможност да ни предупреди да внимаваме с тези сили.

От друга страна, точно в този вид медитация, стремежът на човек да извади елементите извън времето и пространството и да мисли за тях като за такива, каквито са, се нарича Нирвитарка, без въпрос. Когато медитацията се изкачи с една стъпка по-нагоре и вземе за свой обект Танматарите5 (фините елементи) и човек медитира върху тях като намиращи се в пространството и времето, медитацията се нарича Савичара, с разграничение; когато в същия вид медитация човек елиминира времето и пространството и медитира върху фините елемнти като такива, каквито те са – медитацията е Нирвичара, без разграничение. Следващият етап е този, в който човек се отказва от елементите – и груби, и фини – и обект на неговата медитация става вътрешният или мислещият орган. Когато се медитира върху мислещия орган като лишен от качествата на активност и пасивност, това се нарича Сананда, блаженото Самадхи. Когато самият ум е обектът на медитация и медитацията стане много зряла и концентрирана, когато всички идеи за груби и фини материали бъдат изоставени и остане единствено Саттва състоянието на Егото, но диференцирано от всички други обекти, това се нарича Сасмита Самадхи. Онзи който го е достигнал, е постигнал това, което във Ведите се нарича “лишен от тяло”. Той може да мисли за себе си като за лишен от своето грубо тяло; но той ще трябва да мисли за себе си като за притежател на фино тяло. Онзи който в това състояние се слее с природата без да достигне целта, се нарича Пракритилая, но онези които не спират дори тук - постигат целта, която е свободата.

18. Има друг вид Самадхи, което се постига чрез постоянната практика на спиране на всяка умствена дейност и в което Читта запазва само непроявени впечатления.

Това е съвършеното свръхсъзнание – Асампраджната Самадхи, състоянието което ни дава свободата. Първото състояние (Сампраджната) не ни дава свободата. Един човек може да придобие всички сили и въпреки това да “падне” отново. Няма гаранция за нищо, докато душата не излезе отвъд природата. Много е трудно да се направи това, въпреки че методът изглежда лесен. Методът е да се медитира върху самия ум и винаги когато дойде мисъл, тя да бъде унищожавана, като не се позволява на нито една мисъл да се появи в ума и той бъде превърнат в пълен вакуум. Когато наистина можем да направим това, в същия този момент ние ще достигнем освобождение. Но ако хора без обучение и подготовка се опитат да направят умовете си празни, те вероятно ще успеят само да обвият себе си с Тамас, материалът на невежеството, който прави ума притъпен и глупав, а ги кара да си мислят, че го превръщат във вакуум. Да бъде човек способен наистина да направи това, означава той да прояви най-великата сила и най-висшия контрол. Когато това състояние на свръхсъзнание, Асампраджната, бъде достигнато, Самадхи става безсеменно. Какво означава това? В концентрацията в която има съзнание, където умът успява само да потисне вълните на Читта и да ги задържи, вълните остават във формата на (скрити) тенденции. Когато настъпи подходящият момент, тези тенденции (или семена) отново стават вълни. Но ако сте разрушили всички тенденции и почти сте унищожили ума, тогава Самадхи става безсеменно; В ума няма повече семена от които да израства отново и отново това растение на живота - този непрестанен кръг от раждане и смърт.

Може би ще попитате, какво би било това състояние, в което няма нито ум, нито познание? Но това което ние наричаме познание, е по-низше състояние, отколкото единното познание отвъд. Трябва винаги да помните, че крайностите изглеждат по много сходен начин. Ако една много слаба вибрация на етера бъде взета за тъмнина, а средното й състояние за светлина – вибрацията която е много силна, отново ще бъде тъмнина. По подобен начин, невежеството е низшето ниво, познанието е средното, а познанието което е отвъд, е най-висшето състояние и двете крайности на познанието изглеждат еднакви. Самото познание е нещо сътворено, комбинация; то не е реалността.

Какъв е резултатът от постоянната практика на висшата концентрация? Всички стари тенденции на безпокойство и притъпеност ще бъдат унищожени, както също и тенденциите на доброто. Процесът е подобен на този, в който се използват различни химикали, за да се премахнат отпадъците и примесите от златото. Когато рудата бива разтопена, отпадъците изгарят заедно с химикалите. Така и тази постоянно действаща контролираща сила ще спре предишните лоши тенденции, а в крайна сметка и добрите. Тези добри и лоши тенденции ще се потиснат едни други, оставяйки само Душата в нейния собствен блясък, свободна и от добро, и от лошо – вездесъща, всемогъща, и всезнаеща. Тогава човекът ще узнае, че той няма нито раждане, нито смърт, нито нужда от рая или от земята. Ще узнае, че нито е идвал, нито си е заминавал, а природата е била тази, която се е движела и това движение се отразявало върху душата. Светлината отразена на стената от стъклото се движи и стената глупаво си мисли, че тя се движи. Така е и с всички нас; Читта е това, което постоянно се движи и приема различни форми, а ние мислим, че ние самите сме тези различни форми. Всички подобни заблуди ще изчезнат. Когато тази свободна Душа започне да заповядва – не да проси, а да заповядва – тогава това което Тя пожелае, ще бъде мигновено изпълнено; Тя ще може да направи всичко, което пожелае. Според философията на Санкхя, няма Бог. Тя казва, че в тази вселена не може да има Бог, защото ако имаше такъв, Той трябваше да бъде душа, а душата е или обвързана, или свободна. Как може душата, която е обвързана по природа, или която е контролирана от природата, да сътворява? Самата тя е роб. От друга страна, защо Душата която е свободна, ще сътворява и манипулира с всички тези неща? Тя няма желания, следователно не може да има някаква нужда да създава. Второ, философията казва, че теорията за Бог е ненужна; природата обяснява всичко. Каква е ползата от какъвто и да било Бог? Но Капила6 учи, че има много души, които, въпреки че почти са достигнали съвършенството, не успяват, защото не могат напълно да се отрекат от всичките си сили. Техните умове се сливат с природата за известно време, за да изплуват от там като нейни господари. Такива богове има. Всички ние ще трябва да станем такива богове и според санкхите, Бог, за който се говори във Ведите, в действителност означава тези свободни души. Отвъд тях няма вечно свободен и блажен Създател на вселената. От друга страна, йогините казват: “Не е така, има Бог; има една Душа, отделна от всички останали души, която е вечният Господар на цялото творение, вечно-свободният и Учителят на всички учители.” Йогините допускат, че онези които санкхите наричат “слети с природата” също съществуват. Това са йогините, които не са успели да достигнат съвършенство и въпреки че за известно време са възпрени от възможността да постигнат целта, те остават владетели на части от вселената.

19. (Ако Самадхи не е последвано от крайна непривързаност, то) става причина за повторното появяване на боговете и на онези, които са се слели с природата.

Боговете в индийските философски системи представляват определени длъжности, които са заемани последователно от различни души. Но нито една от тях не е съвършена.

20. За други (Самадхи) идва чрез вяра, енергия, спомен, концентрация и разграничение на истинското.

Това са онези, които не желаят позицията на богове или дори на владетели на циклите. Те достигат освобождение.

21. Успехът е бърз за крайно енергичните.

22. Успехът на йогините зависи според това дали средствата, които те са възприели са меки, умерени или интензивни.

23. Или чрез отдаденост на Ишвара.

24. Ишвара (Върховният Владетел) е изключителен Пуруша, недокоснат от нещастието, действията, техните резултати и желанията.

Трябва да помним, че Патанджала Йога философията се базира на философията на Санкхя; само че в последната няма място за Бог, докато при йогините има. Йогините обаче, не споменават много от идеите за Бог, като например сътворението. С Ишвара на йогините се няма в предвид Бог като Създател на вселената. Според Ведите, Ишвара е Създателят на вселената; защото е хармонична, тя трябва да е проявление на някаква воля. Йогините искат да установят Бог, но те достигат до идеята за Него по техен собствен и странен начин. Те казват:

25. В Него става безкрайно онова всезнание, което в другите е (само) зародиш.

Умът винаги пътува между двете крайности. Вие можете да мислите за ограниченото пространство, но същата тази идея ви дава идеята за безграничното пространство. Затворете очи и си представете едно малко пространство; в момента в който възприемете тази малка окръжност, около нея имате окръжност с неограничени измерения. Същото е и с времето. Опитайте се да помислите за една секунда; със същия акт на възприятие вие ще трябва да помислите и за времето, което е неограничено. Така е с познанието. Познанието е само един зародиш в човека, (но когато мислите за него) вие ще трябва да помислите също и за безкрайното познание около него. По този начин самото устройство на нашия ум показва, че съществува неограничено познание и йогините го наричат Бог.

26. Той е Учител дори на древните учители, тъй като не е ограничен във времето.

Вярно е, че цялото познание е в нас самите, но то трябва да бъде предизвикано от друго познание. Въпреки че способността да знаем е вътре в нас, тя трябва да бъде извикана; това може да бъде направено, както твърди йогинът, само чрез друго познание. Мъртвата, безчувствена природа никога не извиква познание; това което го прави, е действието на друго такова. До нас трябва да има знаещи същества, за да могат да предизвикат това, което е в нас - затова учителите винаги са били необходими. Светът никога не е оставал без тях и никакво познание не може да дойде без тях. Бог е Учителят на всички учители, защото те, колкото и велики да са били – богове или ангели – всички са били обвързани и ограничени от времето, докато Бог не е. Йогините правят две характерни за тях заключения. Първото е, че като мисли за ограниченото, умът по необходимост трябва да мисли и за неограниченото; и че ако едната част от това възприятие е вярна – другата също трябва да е истина поради това, че тяхната стойност като възприятия на ума е еднаква. Самият факт, че човекът притежава малко познание показва, че Бог притежава неограничено познание. Ако трябва да приема едното, защо да не направя това и с другото? Разумът ме принуждава или да приема и двете, или да отхвърля и двете. Ако вярвам, че има човек с малко познание, аз трябва също да допусна, че зад него стои някой, който притежава неограничено познание. Вторият извод е, че нито едно познание не може да дойде без учител. Вярно е, както казват съвременните философи, че в човека има нещо, което еволюира; цялото познание е в човека, но е необходим определен вид обкръжение, за да бъде извикано то. Ние не можем да намерим никакво познание без учители. А ако има хора учители, богове учители и ангели учители, всички те са ограничени; кой е бил учителят преди тях? Ние сме принудени да допуснем, като последно заключение, един учител който не е ограничен във времето; и този Един Учител с безкрайно познание, без начало и край, се нарича Бог.

27. Дума на Неговото проявление е Ом.

Всяка идея която вие имате в ума си, има своето съответствие под формата на дума; думата и мисълта са неразделни. Външната част на едно нещо ние наричаме дума, а вътрешната – мисъл. Нито един човек може, по силата на анализа, да раздели мисълта от думата. Доказано е, че идеята според която езикът е бил създаден от хората – определени хора, седнали заедно и избрали различни думи – е погрешна. Думите и езикът ги е имало откак човек съществува. Каква е връзката между една идея и една дума? Ние виждаме, че заедно с една мисъл винаги трябва да съществува дума, но не е необходимо тази дума да една и съща. Мисълта може да е една и съща в двадесет различни страни, и все пак езикът да е различен. Ние трябва да имаме дума, която да изрази всяка мисъл, но не е задължително тези думи да имат едни и същи звуци. Звуците варират според различните нации. Нашият коментатор казва: “Въпреки че отношението между мисъл и дума е съвършено естествено, все пак това не означава, че връзката между звук и идея е неизменна.” Тези звуци варират, но отношението между тях и мислите е естествено. Връзката между мисли и звуци е добра, само ако действително свързва обозначаваното нещо (идеята) и символа; докато това не стане, символът никога няма да навлезе в обща употреба. Един символ е проявителят на обозначаваната идея и ако ние сме сигурни, че тази идея вече съществува, ако чрез опита си знаем, че символът я е изразявал много пъти - тогава можем да бъдем сигурни, че има истинско отношение между тях. Дори ако идеите не присъстват, ще има хиляди, които ще ги познаят по техните символи. Трябва да има естествена връзка между символа и това, което той обозначава; тогава, щом този символ бъде произнесен, той извиква в ума идеята, която символизира. Коментаторът казва, че проявяващата дума за Бог е Ом. Защо той придава такова значение на тази дума? Има стотици думи за Бог. Една мисъл е свързана с хиляди думи; идеята “Бог” е свързана със стотици думи и всяка от тях е символ на Бог. Много добре. Но трябва да има едно обобщение на всички думи, една основа или обща почва за тези символи и най-добро ще бъде онова, което е общ символ - то наистина ще представлява всички. В образуването на един звук ние използваме ларинкса и небцето като звукова дъска. Има ли някакъв материален звук, на който всички останали звуци да са проявление и който да е най-естествен за човек? Ом (Аум) е такъв звук и е основата на всички звуци. Първата буква, А, е коренният звук, ключът, който се произнася без да се докосва никоя част от езика или небцето; М представлява последният звук в този ред, тъй като се произнася със затворени устни, а У се претъркулва от самата основа до края на звуковата дъска в устата. Затова Ом представлява всички феномени на звукообразуването. Като такъв, той трябва да бъде естествен символ, матрицата на всички разнообразни символи. Той обозначава целия обхват и възможността за всички думи, които могат да бъдат създадени. Като оставим настрана тези размишления, ние виждаме, че около думата Ом са концентрирани всички различни религиозни идеи в Индия; разнообразните религиозни идеи на Ведите са се събрали около думата Ом. Какво общо има това с Америка, Англия или която и да е друга страна? Само това, че думата е била запазена във всички етапи от религиозното развитие на Индия и е била използвана, за да обозначи всяка една от многобройните идеи за Бог. Монистите, дуалистите, моно-дуалистите, сепаратистите и дори атеистите са приемали тази дума Ом. Тя е станала единен символ за религиозните аспирации на по-голямата част на човешките същества. Вземете например, английската дума Бог (God). Тя има само ограничена функция и ако излезете отвъд нея, вие трябва да прибавяте прилагателни, за да я направите Личностна или Безличностна, или Абсолютния Бог. Така е с думите за Бог във всеки друг език; тяхното значение е много ограничено. Думата Ом обаче, съдържа в себе си всички значения. Като такава, тя трябва да бъде възприета от всеки.

28. Повтарянето на тази дума (Ом) и медитирането върху нейното значение (е пътят).

Защо трябва да има повторение? Не сме забравили теорията за Самскарите, според която общият сбор от всички впечатления живее в ума. Те са станали все повече и повече латентни, но продължават да се намират там и веднага щом получат съответните стимули, излизат навън. Молекулярната вибрация никога не спира. Когато тази вселена бъде разрушена, всички масивни вибрации изчезват; слънцето, луната, звездите, земята се разтварят; но вибрациите в атомите остават. Всеки един атом изпълнява същата функция, каквато и големите светове. Затова дори когато вибрациите в Читта утихнат, нейните молекулярни вибрации продължават и когато получат нужния импулс, излизат отново. Сега можем да разберем смисъла на повторението. Това е най-големият стимул, който може да бъде даден на духовните Самскари. “Един миг в компанията на святите помага на кораба да прекоси този океан на живота.” Такава е силата на общуването. Затова повтарянето на Ом и размишлението върху неговото значение означава поддържане на добра компания в нашия собствен ум. Учете и след това медитирайте върху това, което сте научили. Така при вас ще дойде светлината и Азът ще се прояви.

Но човек трябва да мисли за Ом, а също и за неговото значение. Избягвайте лошата компания, защото белезите от старите рани са във вас и точно лошата компания е онова, което е необходимо, за да ги извади навън. Затова на нас ни се казва, че добрата компания ще извади навън добрите впечатления, които се намират в нас, но които са станали латентни. Няма нищо по-свято в света, отколкото да бъдем в добра компания, защото тогава добрите впечатления ще имат склонност да излязат на повърхността.

29. Така се придобива (познанието за) самонаблюдението и разрушението на препятствията.

Първото проявление на повтарянето на Ом и мисленето за него е, че тази сила за самоанализ ще започне да се проявява все повече и повече и всички умствени и физически препятствия ще започнат да изчезват. А какви са препятствията пред йогина?

30. Болест, умствена леност, съмнения, липса на ентусиазъм, летаргия, вкопчване в сетивните удоволствия, погрешни възприятия, непостигане на концентрация и изпадане от това състояние когато е постигнато, са разсейващите препятствия.

Болест. Това тяло е лодката, която ще ни пренесе на другия бряг на океана на живота. Трябва да се грижим за него. Нездравите хора не могат да бъдат йогини. Умствената леност ни кара да загубим всеки интерес към предмета, без който няма да имаме нито волята, нито енергията да практикуваме. Колкото и да е силно интелектуалното убеждение на човек, в ума ще възникват съмнения за истинността на науката, докато не дойдат определени психични преживявания като чуване и виждане на голямо разстояние и т.н. Тези бегли погледи подсилват ума и карат ученика да постоянства. Изпадане ... когато е постигнато. През някои дни в които практикувате, умът ще е спокоен, ще се концентрира лесно и вие ще виждате, че прогресирате бързо. Ненадейно този прогрес ще спре някой ден и вие ще намерите себе си сякаш изхвърлен на брега. Постоянствайте. Всеки прогрес преминава през такива издигания и спадове.

31. Мъка, умствено нещастие, треперене на тялото, неправилно дишане придружават незадържането на концентрацията.

Концентрацията ще носи съвършено спокойствие на ума и тялото, всеки път, когато е практикувана. Тези смущения идват, когато практиката е водена в погрешна посока или не е достатъчно добре контролирана. Повтарянето на Ом и предаването на себе си на Бог ще направят ума по-силен и ще донесат свежа енергия. Нервни смущения могат да дойдат при почти всеки. Не им обръщайте никакво внимание, а продължавайте да практикувате. Практиката ще ги излекува и ще ви направи стабилни.

32. За да бъде поправено това, (трябва да се изпълнява) практика върху един предмет.

Да накараме ума да приеме формата на един обект за известно време ще доведе до унищожаване на тези препятствия. Това е всеобщо правило. В следващите афоризми то ще бъде разширено и обяснено по-подробно. Понеже една практика не може да подхожда на всеки, различни методи ще бъдат предлагани и всеки, чрез действителен опит ще открие кой от тях му е от най-голяма помощ.

33. Приятелството, милосърдието, радостта и безразличието по отношение съответно на добрите, нещастните, щастливите и лошите - както и по отношение на всички мисли - ще умиротворят Читта.

Ние трябва да имаме в себе си тези четири вида идеи. Трябва да сме приятелски настроени към всички; да изпитваме милосърдие към онези, които са нещастни; когато хората са щастливи, ние също да сме щастливи; а към лошите да сме безразлични. Така трябва да е и с всички мисли. Ако една мисъл е добра - ние трябва да сме приятелски настроени към нея; ако е нещастна – да бъдем милостиви към нея. Ако е добра, да сме радостни; ако е лоша - да сме безразлични към нея. Тези отношения на ума към различните мисли, които се появяват в него, ще го направят спокоен. Повечето от трудностите в нашия ежедневен живот идват от неспособността ни да държим умовете си по този начин. Например, ако някой човек ни стори нещо лошо, ние моментално пожелаваме да отвърнем с лошо, а всяка реакция от зло показва, че сме неспособни да удържим Читта; тя излиза на вълни към обекта, а ние губим сила. Всяка реакция под формата на омраза или зло, е много голяма загуба за ума; от друга страна, всяка лоша мисъл или постъпка на омраза, ако бъдат контролирани, ще бъдат натрупани в наша полза. Не е вярно, че губим като се въздържаме - печелим безкрайно повече, отколкото можем да си представим. Всеки път когато потиснем омразата си или чувството си на гняв, голямо количество от добра енергия се натрупва в наша полза; а това количество енергия ще бъде преобразувано във висши сили.

34. Чрез издишване и задържане на дъха.

Думата използвана тук, е Прана. Прана не означава точно дъх. Това е името за енергията, която е навсякъде във вселената. Всичко което виждате във вселената - което се движи, действа или живее - е нейно проявление. Общата сума от проявената във вселената енергия, се нарича Прана. Преди да започне един цикъл, Прана е в неподвижно състояние; а когато той настъпи - тя започва да се проявява. Това което се проявява като движение – като нервните импулси в човешките същества и животните - е Прана; отново тя се проявява като мисъл и т.н. Цялата вселена е комбинация от Прана и Акаша; такова е и човешкото тяло. От Акаша вие получавате различните материали, които чувствате и виждате, а от Прана – различните сили. Това отделяне и задържане на Прана се нарича Пранаяма. Патанджали, бащата на Йога-философията не дава много насоки по отношение на Пранаяма, но по-късно други йогини са открили различни неща за Пранаяма и са направили от нея голяма наука. При Патанджали тя е един от многото пътища и той не й придава особено значение. Той има в предвид, че вие просто издишвате въздуха, после го вдишвате и го задържате за известно време – и това е всичко; по този начин умът ще стане малко по-спокоен. Но ще откриете, че по-късно от това се е развила една отделна наука, наречена Пранаяма. Сега ще чуем малко от това, което по-късните йогини имат да ни кажат.

Някои от тези неща съм ви казвал и преди това, но едно малко повторение ще послужи да ги затвърди в умовете ви. Първо, трябва да си спомните, че Прана не е дъхът, а тя е това, което причинява движението на дъха, тя е жизнеността на дъха; От друга страна, думата Прана се използва за всички сетива; всички те се наричат Парни, умът също е наричан Прана; така ние виждаме, че Прана е сила. И все пак не можем да я наричаме сила, защото силата е само нейно проявление. Тя е това, което проявява себе си като сила и като всичко останало под формата на движение. Читта, умственото вещество, е машината, която извлича Прана от своето обкръжение и произвежда от нея различните жизнени сили – тези които съхраняват тялото, мисълта, волята и другите сили. Чрез гореспоменатия процес на дишането ние можем да контролираме всички отделни движения в тялото, както и нервните импулси, които протичат през него. Първо започваме да ги усещаме и после бавно придобиваме контрол върху тях.

Тези по-късни йогини смятат, че в човешкото тяло има три главни канала на Прана. Единия наричат Ида, другия – Пингала, а третия – Сушумна. Според тях Пингала се намира от дясната страна на гръбначния стълб, Ида от лявата, а в неговия център е Сушумна, който е празен. Ида и Пингала са нервните течения, които действат във всеки човек и чрез тях ние изпълняваме различните дейности в живота. Сушумна присъства във всички като възможност; но тя действа само в йогина. Трябва да помните, че йога променя тялото. Докато продължавате да практикувате, тялото ви се променя. Това е напълно рационален факт и може да обяснен по следния начин: всяка нова мисъл, която идва в нас прокарва нов канал в мозъка ни, което пък обяснява огромния консерватизъм на човешката природа. Човешката природа обича да се движи в коловозите, които вече съществуват, защото това е по-лесно. Ако си представим, за да онагледим това по-добре, че умът прилича на игла, а мозъчната субстанция е като мека буца пред нея – тогава всяка мисъл, която ние имаме, прокарва една “улица” в мозъка, която би се затворила, ако не беше сивото вещество, което идва и създава покритие върху нея, за да я запази отделна. Ако нямаше сиво вещество, нямаше да има и памет, защото паметта означава преминаване по тези стари улици и проследяване на старите мисли. И може би сте забелязали, че когато човек говори по някоя тема използвайки няколко идеи, които са близки на всеки и започне да ги комбинира и рекомбинира, ще бъде лесно той да бъде следван, защото тези канали присъстват в мозъка на всеки и е необходимо само те да бъдат извикани отново в ума. Но винаги когато се появи някоя нова тема - трябва да бъдат прокарвани нови канали, затова тя не може да разбрана веднага. И ето защо мозъкът (това е мозъкът, а не самите хора) несъзнателно отказва да му бъде въздействано от новите идеи. Той се съпротивлява. Прана се опитва да прокара нови канали, а мозъкът не иска да позволи това. Това е тайната на консерватизма. Колкото са по-малобройни каналите, които съществуват в мозъка и колкото по-малко иглата на Прана е проправяла тези проходи, толкова по-консервативен е мозъкът и толкова повече той ще се бори против новите идеи. Колкото по-дълбокомислен е човек, толкова по сложни ще бъдат улиците в неговия мозък и толкова по-лесно той ще приема новите идеи и ще ги разбира. И така, с всяка нова идея ние създаваме ново впечатление в мозъка и прорязваме нови канали в мозъчното вещество; ето защо откриваме, че в практикуването на Йога (тъй като това е една напълно нова група от мисли и мотиви) в началото има толкова много физическа съпротива. По тази причина виждаме защо онази част от религията, която се занимава със светската страна на човек е толкова широко приемана, докато другата част - философията или психологията - които изясняват неговата вътрешна природа, са много често пренебрегвани.

Трябва да си спомним определението за нашия свят; той е Безкрайното Битие проектирано на нивото на съзнанието. Малка част от Безкрайното е проектирано върху съзнанието и ние наричаме свят него; но религията трябва да се занимае и с двете – и с тази малката бучка, и с Безкрайността отвъд. Всяка една религия, която има за предмет само едното, би била непълна. Тя трябва да се занимава с двете. Онази страна от религията, която се занимава с частта от Безкрайното появила се на нивото на съзнанието - с тази негова част, която сякаш се е “уловила” в клетката на времето, пространството и причинността на нивото на съзнанието – ни е съвсем близка, защото ние сме вече в нея и идеите за този свят са били с нас от незапомнени времена. Но онази нейна страна, която се занимава с Безкрайността отвъд, ни е напълно непозната и получаването на идеи за нея създава нови канали в нашия мозък, смущавайки цялата ни система; ето защо откривате, че в практиката на Йога обикновените хора отначало биват изкарвани извън релсите си. Всички тези методи са били изобретени от Патанджали, за да се намалят тези смущения доколкото е възможно като практикуваме онези от тях, които са най-подходящи за нас.

35. Онези форми на концентрация, които носят необичайни сетивни възприятия пораждат постоянство на ума.

Това идва по естествен начин с Дхарана, концентрацията; йогините казват, че ако умът се концентрира на върха на носа, след няколко дни човек започва да усеща чудни аромати. Ако се концентрира на основата на езика, той започва да чува звуци; на върха на езика – да усеща удивителни вкусове; по средата на езика – да чувства, че влиза в контакт с нещо. Ако умът бъде концентриран на небцето, той започва да вижда странни неща. Ако някой, чийто ум е обезпокоен, иска да започне тези практики на Йога, но в ума му възникват съмнения, те ще бъдат разсеяни, когато след кратко практикуване тези неща започнат да му се случват; така той ще започне да постоянства.

36. Или (чрез медитация върху) Сияйната светлина, която е отвъд всяка мъка.

Това е друг вид концентрация. Представете си лотоса в сърцето с листенца насочени надолу и канала на Сушумна, който преминава през него; вдишайте и докато издишвате си представете, че лотосът се е обърнал с листенцата нагоре, а вътре в него има сияйна светлина. Медитирайте върху това.

37. Или (чрез медитация върху) сърцето, което се е отрекло от всяка привързаност към обектите на сетивата.

Вземете някой свят човек, велика личност която уважавате, светец, за когото знаете, че е съвършено непривързан и помислете на неговото сърце. Това сърце е станало непривързано, затова медитирайте върху него; това ще успокои ума. Ако не можете да направите това, ето следващия начин.

38. Или чрез медитация върху познанието, което идва в съня.

Понякога човек сънува, че е видял ангели които идват при него и му говорят, че той е в екстатично състояние, че е чул музика, която се носи във въздуха. В този сън той е в блажено състояние и когато се събуди, той му прави силно впечатление. Мислете за такъв сън като за истински и медитирайте върху него. Ако не можете да правите това, медитирайте върху всяко свято нещо, което ви харесва.

39. Или чрез медитация върху всяко нещо, което се струва на човек добро.

Това не означава някакъв лош предмет, а нещо добро, което вие харесвате, някое място, което харесвате най-много, някоя идея, която харесвате или нещо, което ще концентрира ума ви.

40. Медитирайки така, всички препятствия от ума на йогина изчезват - от атома до безкрайното.

Чрез тази практика умът лесно съзерцава както най-малкото, така и най-голямото нещо. По този начин умствените вълни стават по-слаби.

41. Йогинът чиито Вритти са станали безсилни (контролирани) по този начин, придобива концентрираност и идентичност както кристала (поставен пред обекти с различни цветове) в получателя, (инструмента на) получаването и полученото (съотв. Аза, ума и външните обекти).

Какво произтича от тази постоянна медитация? Трябва да си спомним как в един от предишните афоризми Патанджали се занимава с различни състояния на медитация, първото от които е грубото, след това е финото, а оттам преминава към още по-фини обекти. Резултатът от тези медитации е, че ние ще можем да медитираме върху фините обекти толкова лесно, колкото върху грубите. Тук йогинът вижда тези три неща: получаващия, полученото и инструмента за получаване, които отговарят на Душата, външните обекти и ума. Има три обекта за медитация, които са ни дадени. Първо, грубите неща, като телата или материалните обекти; второ, фините обекти, като ума или Читта; и трето, Пуруша с качества, но не самия Пуруша, а Егото. Чрез практика йогинът се установява в тези три медитации. Винаги когато медитира, той може да държи извън себе си всички други мисли; идентифицира се с онова, върху което медитира. Когато медитира, той е като кристал. Пред цветята кристалът става почти идентичен с цветята - ако едно цвете е червено, кристалът изглежда червен, ако е синьо – кристалът изглежда син.

42. Звукът, значението и произтичащото познание7, когато се смесят, са (наречени) Самадхи с въпрос.

Тук звукът означава вибрацията, значението са нервните импулси, които ни ръководят, а познанието е реакцията. Всички различни медитации които разгледахме дотук, Патанджали нарича Савитарка (медитация с въпрос). По-късно той ни дава все по-висши и по-висши Дхяни. В онези които са наречени “с въпрос,” ние запазваме дуалността на субекта и обекта, което произтича от смесването на думата, значението и познанието8. Първо е външната вибрация, думата. Когато тя е отнесена навътре чрез нервните импулси, това е значението. След това възниква вълна на реакция в Читта, която е познанието, но ние наричаме познание смесицата от тези три. Във всички медитации до момента, ние вземаме точно тази смесица като обект за медитация. Следващият вид Самадхи е по-висш.

43. Самадхи, което се нарича “без въпрос” (настъпва) когато паметта е пречистена или лишена от качества и изразява само значението (на обекта върху който се медитира).

Чрез практикуване на медитация върху тези три, ние стигаме до състояние, в което те не се смесват. Тогава можем да се освободим от тях. Първо ще се опитаме да разберем какво представляват те. Това е Читта; винаги помнете сравнението за умственото вещество с езерото, а вибрацията, думата или звука – с трептенето, което преминава по него. В себе си вие имате това спокойно езеро, а аз произнасям думата “крава.” Веднага щом тя влезе през ушите ви, заедно с нея във вашата Читта се образува вълна. И така, тази вълна представлява идеята за кравата, формата или значението, както ние го наричаме. Видимата крава която вие познавате, в действителност е вълна в умственото вещество, която идва като реакция на вътрешните и външните звукови вибрации. Вълната изчезва заедно със звука; тя никога не би могла да съществува без звук. Вие самите създавате този звук. В ума си вие слабо си казвате “крава” и с това идва вълната. Не може да съществува никаква вълна без този импулс на звука; а когато той не два отвън - идва отвътре и щом замре - вълната също изчезва. Какво остава? Резултатът е реакцията и това е познанието. Тези три са толкова тясно свързани едно с друго, че ние не можем да ги разделим. Когато дойде звукът, сетивата вибрират и като реакция се издига вълна; те следват толкова близо едно след друго, че не могат да бъдат разграничени. Когато този вид медитация е била практикувана в продължение на дълго време, паметта – хранилището на всички впечатления – бива пречистена и ние ставаме способни ясно да ги разграничим едно от друго. Това се нарича Нирвитарка, концентрация без въпрос.

44. Чрез този процес (видовете концентрация) с разграничение и без разграничение9, чиито обекти са по-фини, (също) биват обяснени.

Тук се прилага процес подобен с предходния; само че обектите, които се използват в предишните медитации са груби, а при тези те са фини.

45. Фините обекти завършват с Прадхана.

Грубите обекти са само елементите и всичко създадено от тях. Фините обекти започват с Танматарите или фините частици. Органите, умът (т.е. цялата нервна система, съвкупност от всички сетива), егото, умственото вещество (което е причината за всички тези проявления), равновесното състояние на материалите на Саттва, Раджас и Тамас – наречено Прадхана (главно), Пракрити (природа) или Авякта (непроявено) – всички те с изключение на Пуруша влизат в категорията на фините обекти.

46. Тези концентрации са със семе.

Те не разрушават семената на миналите действия и затова не могат да доведат до освобождение, но това което те носят на йогина, е изложено в следващия афоризъм.

47. Когато се практикува концентрацията “без разграничение”, Читта става твърдо установена.

48. Познанието в това се нарича “изпълнено с Истина”.

Следващият афоризъм обяснява това.

49. Познанието получено чрез свидетелство и заключение е за обикновените обекти. Онова, което е получено от вида Самадхи, току-що споменат, е от много по-висока степен, тъй като може да проникне там, където заключението и свидетелството не могат да достигнат.

Идеята тук е, че ние трябва да получаваме нашето познание за обикновените обекти чрез директно възприятие, чрез заключение въз основа на него и чрез свидетелството на хора, които са компетентни. Под “хора, които са компетентни”, йогините винаги имат в предвид Ришите или пророците на мислите, записани в писанията – Ведите. Според тях, единственото доказателство на писанията се състои в това, че те са свидетелство на компетентни хора, и въпреки това йогините казват, че писанията не могат да ни отведат до освобождението. Можем да прочетем целите Веди и въпреки това няма да реализираме нищо, но когато практикуваме техните учения, тогава ще достигнем до онова състояние, в което разбираме какво казват писанията, до състоянието, което прониква там, където нито разумът, нито възприятието, нито заключението могат да достигнат и където свидетелството не би било от полза. Това се има в предвид чрез този афоризъм.

Реализацията е истинската религия, останалото е само подготовка – слушането на лекции, четенето на книги и разсъждението са само подготвяне на почвата; това не е религия. Интелектуалното съгласие или несъгласие не са религия. Централната идея на йогините е, че точно както ние влизаме в директен контакт с обектите на сетивата, така и религията може да бъде директно възприета в много по-интензивен смисъл. Истините на религията, каквито са Бог и Душата, не могат да бъдат възприети чрез външните сетива. Аз не мога да видя Бог с очите си, нито мога да Го докосна с ръцете си, а ние също знаем че не можем и да мислим отвъд сетивата. Разумът ни оставя в една съвсем неопределена точка; можем да разсъждаваме през целия си живот, както светът е правил от хиляди години и резултатът е, че откриваме своята некомпетентност да докажем или опровергаем фактите на религията. Ние приемаме като основа това, което възприемаме директно и разсъждаваме върху тази основа. Затова е очевидно, че разсъждението трябва да протича вътре в тези граници на възприятието. То никога не би могло да излезе отвъд тях. Цялото поле на реализацията обаче, е отвъд сетивното възприятие. Йогините казват, че човек може да излезе отвъд това директно сетивно възприятие, както и отвъд разума. Човек притежава в себе си способността, силата, да надрасне дори своя интелект, сила, която е във всяко същество и всяко създание. Тази сила се събужда чрез практиката на Йога и тогава човек надраства обичайните граници на разума и директно възприема неща, които са отвъд разума.

50. Впечатлението произтичащо от този вид Самадхи, възпрепятства всички други впечатления.

В предходния афоризъм ние видяхме, че единствения начин за достигане на това свръхсъзнание, е чрез концентрация и освен това разбрахме, че това което пречи на ума да се концентрира, са миналите Самскари или впечатленията. Всички вие сте наблюдавали, че щом се опитате да концентрирате ума си, мислите ви веднага започват да блуждаят. Моментът в който се появяват Самскарите, е точно този, в който се опитвате да мислите за Бог. В друго време те не са така активни; но когато не ги искате, те със сигурност са там, опитвайки се с всички сили да се наблъскат в ума ви. Защо е така? Защо те са много по-силни във времето на концентрацията? Това е защото вие ги потискате и те противодействат с всичката си сила. В други моменти те не реагират. Тези стари минали впечатления трябва да са безчетни, и всички са се настанили някъде в Читта, готови и чакащи като тигри, за да скочат! Те трябва да бъдат потиснати, за да може да се появи единствената идея, която искаме, за сметка на всички останали. Такива са различните сили на Самскарите да възпрепятстват концентрацията на ума. Затова този вид Самадхи, който току-що беше споменат, е най-добрият за практикуване, поради неговата сила да потиска Самскарите. Тази Самскара, която ще бъде породена от такъв вид концентрация, ще бъде толкова мощна, че ще попречи на действието на другите и ще ги възпре.

51. Чрез възпиране дори на това (впечатление, което възпрепятства всички други впечатления) - тъй като всяко друго е спряло - идва Самадхи “без семена”.

Спомняте си, че нашата цел е да възприемем самата Душа. Но не можем да го направим, тъй като тя се е смесила с природата, с ума, с тялото. Невежият човек смята, че неговото тяло е Душата. Ученият човек мисли, че умът му е Душата. Но и двамата грешат. Какво кара Душата да се смесва с всички тях? Различните вълни на Читта с издигат и покриват Душата; през тях ние виждаме само едно малко нейно отражение; по този начин ако вълната е от гняв, ние виждаме Душата гневна; “Аз съм ядосан,” казва човек. Ако вълната е от любов, ние виждаме себе си отразени в тази любов и казваме, че обичаме. Ако е на слабост и Душата се отразява в нея, ние мислим, че сме слаби. Тези различни идеи идват от впечатленията или Самскарите, които покриват Душата. Истинската природа на Душата не може да бъде възприета, докато има и една-единствена вълна в Читта; тя никога няма да бъде осъзната, докато не са утихнали всички вълни. Затова Патанджали първо ни учи на значението на тези вълни; второ, на най-добрия начин да ги възпрем; и трето, как да направим една вълна толкова силна, че да потисне всички други вълни, или как единият огън да погълне другия. Когато остане една вълна, тя ще бъде лесно потисната и ще си замине, а този вид Самадхи се нарича “без семена.” То не оставя нищо и Душата се проявява точно такава, каквато е, в Нейното собствено величие. Само тогава ние узнаваме, че Тя не е комбинация; Тя е единственото нещо във вселената, което е несъставно и просто, и като такава не може да бъде родена и не може да умре; Тя е безсмъртната, неразрушима и вечно-жива същност на разума.             Йога афоризмите на Патанджали                                      
      



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha1
Категория: Други
Прочетен: 1226789
Постинги: 429
Коментари: 28
Гласове: 121
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031