budha1 :: Концентрацията: Духовната полза от нея

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.08.2014 19:10 - Концентрацията: Духовната полза от нея

Автор: budha1 Категория: Други

Прочетен: 875 Коментари: 0 Гласове:

Йога е възпирането на умственото вещество (Читта) от приемането на различни форми (или модификации, които се наричат Вритти).

Тук са необходими много обяснения. Трябва да разберем какво е Читта и какво са Вритти. Аз имам очи. Но само очите не виждат. Премахнете мозъчния център, който е в главата и очите все още ще бъдат там, ретината ще бъде здрава, както и картините получени от обектите пред тях, и все пак очите няма да виждат. Следователно очите са само второстепенен инструмент, а не орган на зрението. Органът на зрението се намира в нервния център на мозъка. Само двете очи не са достатъчни. Понякога човек може да заспи с отворени очи. Светлината е там и картината е там, (органът на зрението в мозъка е налице,) но е необходимо и нещо трето – умът трябва да се съедини с органа. Окото е външният инструмент; на нас ние нужен също така мозъчния център и посредничеството на ума. По улицата минават файтони, но ви не ги чувате. Защо? Защото вашият ум не се е свързал с органа на слуха. Първо, имаме инструмент, после орган и накрая ум, който се свързва с тези две. По-нататък умът поема впечатлението навътре и го представя на способността за вземане на решения – Буддхи – която реагира. Заедно с тази реакция просветва и идеята за егото. След това тази смесица от действие и реакция бива представена на Пуруша, истинската Душа, която възприема един обект в тази смесица. Органите (Индриите) заедно с ума (Манас), способността вземаща решения (Буддхи) и егото (Ахамкара), образуват групата наречена Антахкарана (вътрешния инструмент). Те са само различни процеси в умственото вещество, наречено Читта. Вълните на мисълта в Читта се наричат Вритти (букв. въртоп). Какво представлява мисълта? Мисълта е сила, каквито са гравитацията и отблъскването. Инструментът наречен Читта черпи известно количество сила от безкрайното хранилище на сила в природата, абсорбира я и я изпраща навън като мисъл. Ние си набавяме нужната енергия чрез храната; от тази храна тялото придобива силата за движение и др. Други сили, които са по-фини, то изхвърля навън под формата на това, което наричаме мисъл. Така виждаме, че умът сам по себе си не е разумен; и все пак изглежда, че е. Защо? Защото зад него стои разумната душа. Вие самият сте единственото разумно същество; умът е само инструмент, чрез който вие “улавяте” външния свят. Да вземем тази книга; тя не съществува като книга отвън; това което съществува отвън, е непознато и непознаваемо. Това непознаваемо нещо дава внушението, което “нанася удар” на ума, а умът дава реакция под формата на книга, по същия начин, както когато във водата бъде хвърлен камък, а водата “се хвърля” върху него под формата на вълни. Истинската вселена е поводът или удобният случай за реакцията на ума. Формата на книгата, формата на слона или на човека, не съществуват отвън; всичко което ние знаем, е реакцията на нашия ум в отговор на външното внушение. “Материята е перманентната възможност за усещания,” казва Джон Стюарт Мил. Това което е отвън, е единствено внушението. Вземете например мидата. Всички знаем как се създават перлите. Един паразит влиза в нейната черупка и предизвиква дразнение, а мидата отделя вид емайл около него и така създава перлата. Вселената на опита е нашият собствен емайл, така да се каже, а истинската вселена е паразитът, който служи като ядро. Обикновеният човек никога няма да разбере това, защото когато се опита да го направи, той изпуска емайл и вижда само него. Сега разбираме какво се има в предвид под тези Вритти. Истинският човек е зад ума; умът е инструментът в неговите ръце; разумът (съзнанието) на този истински човек се процежда през ума. Единствено когато вие застанете зад ума, той става разумен. Когато човек се откаже от него, той се разпада на парчета и се превръща в нищо. Сега разбирате какво означава Читта. Това е умственото вещество, а Вритти са вълните и вълничките, които възникват в това вещество, когато външните въздействия се удрят в него. Тези Вритти са нашата вселена.

Ние не можем да видим дъното на едно езеро, защото неговата повърхност е покрита с вълни. Само когато те утихнат и водата се успокои, за нас е възможно да зърнем дъното. Ако водата е мътна или развълнувана през цялото време, дъното няма да може да бъде видяно. Ако тя е бистра и спокойна, ще видим дъното. Дъното на езерото е нашият истински Аз; езерото е Читта, а вълните са Вритти. От друга страна, умът има три състояния, едното от които е тъмнина, нарича се Тамас и може да се открие в зверовете и идиотите; то действа само за да наранява. В това състояние не се появява никаква друга идея. Следващото е активното състояние на ума, Раджас, чиито главни мотиви са силата и удоволствието. “Ще бъда силен и ще властвам над другите.” След това идва състоянието наречено Саттва – ведростта и спокойствието – в което вълните спират и водата на умственото езеро се избистря. То не е неактивно, а е по-скоро силно активно. Най-голямото проявление на сила е да бъдеш спокоен. Изтървете юздите и конете ще избягат заедно с вас. Всеки може да направи това, но силният човек е онзи, който може да спре препускащите коне. Кое изисква по-голяма сила, изпускането или въздържането? Спокойният човек не е човек, който е безчувствен. Не трябва да бъркате Саттва с нечувствителността или мързела. Спокойният човек е този, който има контрол върху вълните на ума. Активността е проявление на по-низша сила, а спокойствието на по-висша.

Читта винаги се опитва да се върне обратно към своето естествено чисто състояние, но органите я теглят навън. Да бъде удържана тя, да бъде спряна тази тенденция за излизане навън и да бъде започнато обратното пътуване към същността на разума, е първият етап на Йога, защото само по този начин Читта може да се върне към своето правилно действие.

Въпреки, че Читта е във всяко животно, от най-низшето до най-висшето, единствено в човешките същества ние я намираме под формата на разум. Докато умственото вещество не приеме формата на разума, за него не е възможно да премине обратно през всички тези стъпки и да освободи душата. Незабавното спасение е невъзможно за кравата или кучето - въпреки че те имат ум - защото тяхната Читта все още не може да приеме формата, която ние наричаме разум.

Читта проявява себе си в следните форми: като разпръсване, затъмнение, събиране, еднопосочност и концентрация. Формата на разпръсването представлява активността. Тенденцията на активността е да се проявява под формата на болката и удоволствието. Формата на затъмнението представлява безчувственост и тъпота и има склонност да наранява. Коментаторът казва, че първата и втората форма са присъщи на демоните, а третата форма е естествена за Девите и ангелите. Формата на събиране е когато Читта се бори да се събере в един център. Еднопосочната е когато тя се опитва да се концентрира, а концентрираната форма е тази, която носи Самадхи.

3. По това време (на концентрация) виждащият (Пуруша) почива в своето собствено (немодифицирано) състояние.

Веднага щом вълните на езерото спрат и то утихне, ние виждаме неговото дъно. Така е и с ума; когато той е спокоен, ние виждаме каква е нашата собствена природа; ние не се смесваме с нищо, а оставаме самите себе си.

4. В друго време (освен при концентрация), виждащият е идентифициран с модификациите.

Например, някой ме обвинява за нещо; това поражда в моя ум модификация или Вритти, аз се идентифицирам с нея и резултатът е нещастие.

5. Има пет вида модификации, (някои са) болезнени, (а други не са) болезнени.

6. (Те са) (1) правилното познание, (2) неспособността за разграничение, (3) словесната заблуда, (4) съня и (5) паметта.

7. (1) Директното възприятие, заключението и компетентното свидетелство са доказателства (за правилното познание).

Когато две от нашите възприятия не си противоречат едно на друго, ние наричаме това доказателство. Аз чувам нещо, и ако то противоречи на нещо, което е вече възприето, започвам да се боря с него и не му вярвам. Има три вида доказателства. Първото е Пратякша или директното възприятие; всичко което виждаме и чувстваме е доказателство, ако няма нещо което да заблуждава сетивата ни. Аз виждам света; това е достатъчно доказателство, че той съществува. Второто е Анумана, заключението; виждате някакъв знак и чрез този знак стигате до онова, което той означава. Третото е Аптавакя, директното свидетелство на йогините, на тези които са видели истината. Всички ние се стремим към познанието. Но вие и аз трябва да водим тежка борба и да достигнем до познанието чрез дълъг и скучен процес на разсъждение, докато йогинът, който е чист - е преминал отвъд всичко това. Пред неговия ум миналото, настоящето и бъдещето са сходни – като отворена книга; той няма нужда да минава през дългия и еднообразен процес към познанието както ние; неговите думи са доказателство, защото той вижда познанието в самия себе си. Такива например, са били авторите на свещените писания; затова тези книги са доказателство. Ако има други хора като тях, които живеят днес, техните думи също ще бъдат доказателство. Други философи навлизат в дълги дискусии за Аптавакя и казват, “Какво е доказателството за техните думи?” Доказателството е тяхното директно възприятие. Защото всичко което аз виждам е доказателство и всичко което вие виждате е доказателство, ако не противоречи на никакво минало познание. Съществува познание отвъд сетивата и когато то не противоречи на разума и миналия човешки опит – това познание е доказателство. Всеки луд може да дойде в тази стая и да каже, че вижда ангели около себе си; но това няма да е доказателство. На първо място, това трябва да е истинско познание, на второ, то не трябва да си противоречи с миналото познание, а на трето то зависи от характера на човека, който го казва. Чувам да се говори, че характерът на човека не е от толкова голямо значение, както онова, което той може да каже; ние трябва първо да чуем какво казва. Това може да бъде вярно за други неща. Един човек може да е лош и въпреки това да направи астрономическо откритие, но в религията е различно, защото нито един нечист човек никога няма да притежава силата да достигне до нейните истини. Затова преди всичко ние трябва да видим дали човекът, който обявява себе си за Апта е съвършено неегоистичен и свят човек; второ, дали той е преминал отвъд сетивата; и трето, дали това което казва, не противоречи на миналото познание на човечеството. Нито едно ново откритие на истината не противоречи на миналата истина, а си съответства с нея. И четвърто, тази истина трябва да дава възможност да бъде проверена. Ако някой каже, “Имах видение,” но твърди, че аз нямам право да го видя - аз не му вярвам. Всеки трябва да има силата да види това за себе си. Освен това никой който продава своето познание, не е Апта. Всички тези условия трябва да бъдат изпълнени; първо трябва да видите, че човек е чист и няма никакъв егоистичен мотив; че не е жаден за придобивки и слава. Второ, той трябва да докаже, че е свръхсъзнателен. Той трябва да ни даде нещо, което ние не можем да получим чрез сетивата си и което е от полза за света. Трето, ние трябва да видим, че то не противоречи на другите истини; ако то противоречи на другите научни истини, отхвърлете го моментално. Четвърто, този човек не трябва да е изключение; той трябва да представлява това, което всички хора могат да постигнат. Следователно, трите вида доказателства са: директното сетивно възприятие, заключението и думите на човек, който е Апта. Не мога да преведа тази дума на английски. Тя не означава “вдъхновен”, защото се вярва че вдъхновението идва отвън, докато това познание идва от самия човек. Буквалното значение е “постигнал”.

8. (2) Неспособността за разграничение е невярно познание, което не е установено в истинската природа.

Следващият вид Вритти които възникват са погрешното вземане на едно нещо за друго, както едно парче седеф може да бъде взето за парче сребро.

9. (3) Словесната заблуда идва от думи, които нямат (съответстваща) реалност.

Има друг вид Вритти, които се наричат Викалпа. Някой казва нещо, но ние не обмисляме значението му; скачаме към някакво заключение моментално. Това е знак за слабостта на Читта. Сега можете да разберете теорията за въздържанието. Колкото е по-слаб човек, толкова по-малко може той да се въздържа. Винаги проверявайте себе си по този начин. В момента преди да се ядосате или да станете нещастни, разсъдете защо става така, че новините които са достигнали до вас ви хвърлят в (такъв вид) Вритти.

10. (4) Сънят е Вритти или модификация, която обхваща чувството за празнота.

Следващият вид Вритти се нарича сън или сънуване. Когато сме будни ние знаем, че преди това сме спели. Човек може да има спомен единствено за възприятието. Не можем да имаме никакъв спомен за онова, което не сме възприели. Всяка реакция е вълна в езерото. Ако по време на сън в ума няма вълни, той няма да има и възприятия – независимо дали положителни или отрицателни – и следователно ние няма да помним нищо. Самата причина за това ние да помним съня е, че по време на него е имало определен вид вълни в ума. Спомените са друг вид Вритти, които се наричат Смрити.

11. (5) Споменът е когато (умствените вълни или Вритти на) възприетите обекти не се изплъзват (и чрез възприятията се връщат обратно в съзнанието).

Споменът може да се получи от директно възприятие, погрешно познание, словесна заблуда и сън1. Например, вие чувате една дума. Тази дума е като камък хвърлен в езерото на Читта; той причинява вълна (възприятието), а тази вълна причинява поредица от вълнички; те са е споменът. Така е и със съня. Когато определен вид вълна, наречена сън, хвърли в Читта вълната на спомена, това се нарича сънуване. Сънуването е друга форма на вълната, която в будно състояние се нарича спомен.

12. Контролът върху тях идва чрез практика и непривързаност.

За да притежава умът непривързаност, той трябва да е ясен, добър и рационален. Защо трябва да практикуваме? Защото всяко едно действие е като трептящите пулсации по повърхността на езерото. Вибрацията отмира, но какво остава? Самскарите2 или впечатленията. Когато голям брой такива впечатления останат в ума, те се срастват и се превръщат в навик. Казано е, “Навикът е наша втора природа”, но той е също и първата природа, както и цялата природа на човека; всичко, което сме ние, е резултат от навика. Това ни дава утеха, защото ако всичко се дължи само на навика, ние можем да го създадем или разрушим по всяко време. Вибрациите които излизат от ума ни, оставят Самскарите; всяка една вибрация дава своя резултат; нашият характер е общият сбор от всички тези отпечатъци и в зависимост от това коя вълна преобладава, човек приема съответния нюанс (на характера). Ако преобладават добрите вълни, той става добър; ако преобладават лошите - става лош; ако това е радостта, човек става щастлив. Единственият лек за лошите навици са противоположните навици; всички лоши навици, които са оставили своите впечатления, трябва да бъдат доведени под контрол чрез добри навици. Продължавайте да правите добро и да мислите святи мисли непрестанно; това е единственият начин да потиснете низките впечатления. Никога не казвайте на нито един човек, че за него няма надежда, защото той представлява само един характер, една група от навици, които могат да бъдат възпрени от нови, по-добри. Характерът означава повтарящи се навици и единствено повтарящите се навици могат да преобразят характера.

13. Продължителната борба да бъдат държани те (умствените вълни, Вритти) под съвършен контрол се нарича практика.

Какво е практиката? Опитът да се задържи ума в Читта-форма и да бъде възпрян той от преминаването му във вълни.

14. Умът става твърдо установен чрез непрестанни усилия и с голяма любов (към целта, която трябва да бъде постигната).

Въздържанието не идва за един ден, а чрез дълга и продължителна практика.

15. Този резултат - който идва при онези, които са се оказали от своята жажда към обектите, независимо дали чути или видени, и при онези, които желаят да контролират обектите – се нарича непривързаност.

Двете движещи сили за нашите действия са (1) това което ние самите виждаме и (2) опитът на другите. Тези две сили разплискват в ума - това езеро - разнообразни вълни. Себеотречеността е силата чрез която воюваме срещу тези сили и възпираме ума. Отричането от тях е това, което искаме ние. Минавам по някоя улица и идва човек, който ми взема часовника. Това е мой собствен опит. Аз самият го виждам и това мигновено хвърля Читта във вълна, която приема формата на гняв. Ако не можете да предотвратите това, вие сте нищо; ако можете, вие притежавате Вайрагя3 (отреченост). От друга страна, опитът на светските хора ни учи, че сетивните удоволствия са най-висшият идеал. Те са огромни изкушения. Да ги отхвърлим и да не позволим на ума да приеме формата на вълни по отношение на тях, е себеотреченост; да контролираме двустранните движещи сили възникващи от нашия собствен опит и от опита на другите и по този начин да попречим Читта да бъде управлявана от тях, се нарича Вайрагя. Те трябва да бъдат контролирани от мен, а не аз от тях. Този вид умствена сила се нарича себеотреченост. Вайрагя е единственият път към свободата.

16. Отричането дори от качествата, което идва от познанието (на истинската природа) на Пуруша, е крайна непривързаност.

Най-висшето проявление на силата на Вайрагя е когато тя премахне дори привличането към качествата. Ние първо трябва да разберем какво е Пуруша или Азът и какво са качествата. Според философията на Йога, цялата природа се състои от три качества или сили; едната се нарича Тамас, другата Раджас, а третата Саттва. Тези три качества се проявяват във физическия свят съответно като тъмнина или неактивност, привличане или отблъскване и равновесие на тези две. Всичко което е в природата, всички проявления са комбинации и рекомбинации на тези три сили. Природата е била разделена на различни категории от санкхите; но Азът на човек е отвъд всички тях, отвъд природата. Той е сияен, чист и съвършен. Всичко разумно което виждаме, е само едно отражение на този Аз в природата. Самата природа е неодушевена. Трябва да си спомните, че думата природа включва също и ума; умът е в природата; мисълта е в природата; от мисълта, чак до най-грубата форма на материя - всичко се намира в природата и е нейно проявление. Тази природа е покрила Аза на човек и когато тя премахне това покритие, Азът се появява в Своето собствено величие. Непривързаността, както тя е описанa в афоризъм 15 (като контрол върху обектите на природата), е най-доброто средство за проявяването на Аза. Йога афоризми на Патанджали