budha1 :: ЗАХАРЕН ДИАБЕТ, КАК САМИ ДА СЕ ИЗБАВИМ ОТ НЕГО

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.05.2014 19:29 - ЗАХАРЕН ДИАБЕТ, КАК САМИ ДА СЕ ИЗБАВИМ ОТ НЕГО

Автор: budha1 Категория: Други

Прочетен: 1780 Коментари: 0 Гласове:

Известно е (разбира се, че не на всички), че дивите гъски, в отличие от домашните, не боледуват от захарен диабет. Този факт принудил учените да се замислят: защо е така? Причината за болестта, известна като, диабет, лежи в неспособността на панкреаса – подстомашната жлеза, да изработва инсулин, поради което захарта попада от кръвта в клетката в по-голямо количество от неоходимото. Но тъй като въглехидратите бързо се разрушават, а запасите от тях в организма им не са големи, то дивите гъски не биха могли да прелетят и няколко километра. Оказва се, че гъските «затлъстяват» преди полет, т.е. натрупат мазнини (вероятно, както и всички прелетни птици), които, разлагайки се до крайния продукт — захарта, не изискват инсулин. Когато проверили това: отстранили панкреаса на дивата гъска, но тя останнала жива, а домашната, вследствие на същата операция, умряла. При болните от диабет предимно се наблюдава въглехидратния обмен/метаболизъм. В същото време, например, чукчите, които с часове могат да бягат редом с нартите/шийните и имат явно изразен метаболизъм на мазнините, не боледуват от захарен диабет.

Още един път да подчертаем: захарният диабет — не е наследствено заболяване, родителите могат да предадат само предразположението към него, а вие вече сами, по-вероятното е, с помощта на тези същите “палиативни роднини”(които понижават тежестта на симптомите на заболяването, но не го лекуват, к.м.), си помогате да се появи диабета (чрез обилнната консумация на сладки храни, шоколад, изделия от много финно смляно брашно, млеко, изключване на растителната храна от менюто и др.).

Това ужасно заболяване излиза на едно от първите места по заболеваемст, което е особено опасно за децата. Диабетът, това означава голямо натоварване на панкреаса, основно за сметка на начина на живот: използването на рафинираните продукти, белия хляб, сладкарските изделия, сладоледите, месната, тлъстата храна, ограничяването на двигателната активност, моториката на чревния тракт, смесената храна, т.е. всичко това, което образува шлаки в нашия организъм, както вече сте прочели в предните текстове на блога sandlih. Като правило, когато при децата се развива инсулинозависим диабет, веднага им назначават инсулиново лечение. Животът на детето така се превръща не в радост, а във вечен страх от болестта. При възрастните, като правило, възниква инсулинонезависим диабет.

Трябва да се помни и да се съобразяваме с изискванията на един от основноте закони в Природата: потребяваното трябва да съответства на изразходваното, което даже може да бъде и в повече. В противен случай възниква риск от различни заболявания, а не само от диабет, главно от инсулинонезависимия тип. При този тип диабет бета-клетките ((β-Клетки) се отделят от панкреаса и произвеждат хормона инсулин, който понижава нивото на глюказата в кръвта, к.м.) функционират нормално, но организмът получава повече храна, от колкото се изразходва, а панкреаса отделя повече инсулин, защото организмът «мисли», че той ще бъде изразходован по предназначение. Това обаче не става: макар инсулинът в клетките да е много, той не може постъпи в неработещите клетки, и те губят чувствителността си към него, което е и причината за развитието на диабета от 2-ри тип. И никакви лекарства не могат да заставят клетката да използва глюкозата.

Само по себе си повишението на концентрацията на инсулина в кръвта насърчава развитието на исхемична болест на сърдцето и други проблеми, а лекарствата, водещи до увеличение на работата на бета-клетките, само още повече изощават панкреаса, предизвикайки допълнително различни усложнения, свойствени за диабета, и сам той преминава вече в диабет от 1-ви тип, което още повече влошава состоянието на болния. Всъщност пониженият обмен на веществата, който е свойствен на всички хора заради отсътствието на физическа активност, не изисква много инсулин и работа на бета-клетките с целия им клетъчен апарат, включително митохондриите (клетъчна структура с функции при клетъчната смърт, пъпкуването, производството на стероиди и АТФ – енергията на клетката и организма, к.м.), които стават един вид “безработни”. Колкото повече се употребяват въглехидрати, особено лекоусвояемите, толкова повече инсулин е необходим, и панкреасът работи на границите на своите физически възможности. Организмът, на свой ред, реагира на това явление с образуването на антитела към бета-клетките и инсулина, т.е. възниква автоимунно състояние, при което вместо инсулин се произвежда повече проинсулин (основната форма за запазване на инсулина, но без инсулинови функции, к.м.), който пък разрушава самия инсулин с помощта на съответни ферменти, и диабетът във всички случаи може да премине в диабет от 1-ви тип. При това състояние клетката въобще губи чувствителността си към инсулина.

Възниква следният вопрос: може ли да се възстанови способността за производство на инсулин на бета-клетките и другите елементи на панкреаса и те отново да започнат да го произвеждат? Да, разбира се, но само с помощта на увеличаване на интензивността на работата на клетките, когато ще се появи потребност от инсулин и той напълно ще бъде обезвреждан / оползотваряван от работещите клетки.

Как да се направи това? А.С. Залманов посветил целия си живот на ролята на капилярите (като при това се запознава, когато заминава за Германия след 1921 г., и с монографията за капилярното кръвообращение на датския нобелов лауреат А. Крог к.м. ), това «периферно сърдце» в жизнената дейност на организма, и доказал, че при всяко каквото и да е физическо действие, с помощта на мускулите, започва да се помпа кръв и, включвайки запустелитите кръвоносни съдове, усилива добиването / образуването на енергия, за сметка на увеличаването на снабдяването на клетките с необходимите вещества и кислород, независимо от възрастта им. Удивителното в този случай е, че при физическата работа на капилярите, те се развиват не само в мускулите на сърдцето, но и в мозъка, защото основната роля на течностния «конвейер», по помпането на организма, приемат върху себе си не само капилярите, но и повишения тонус на мускулите, в които те лежат, а също и «помпите», разположени в дясното предсърдие - диафрагмата (по д-р Неумивакин "главното венозно сърдце", к.м.) и “спомагателното венозно сърдце” — мускулите на прасците, в ставите, които работят също като помпи. При физическата активност много по-икономно започват да работят сърдцето, системата на дишането, при което този процес се наблюдава независимо от това, от какво страда човек: било то диабет, хипертония, прекаран инсулт, инфаркт, различен род заболявания на ставите.

Както е доказано от спортните физиолози, активизацията на скелетните мускули води след себе си до нормализирането на всички обменни, енергетични и биохимични процеси на имунната, ендокринната, сърдечно-съдовата, дихателната системи и опорно-двигателния апарат. Необходимо е също да се отбележи, че физическите упражнения не могат да заменят инсулина, а само могат да намалят дозите му. Така постепенно, с увеличаване на физическото натоварване на лицата, които страдат от диабет, особено от 2-ия тип, се изключват всички фактори на последващото му развитие и усложняване, а след това протича и неговото излекуване.

Общоприето е мнението, че енергетичните загуби се попълват в мозъка само за сметка на захарта. Но, както е считал Ф. Батмангхелидж, това е вярно само за тези случаи, когато в организма се наблюдава малко съдържание на вода и соли, което от своя страна води до отслабване на добива на енергия. Разглеждайки проблема с диабета, никой от учените не обръща внимание на работата на мозъка. Мозъкът е програмиран така че, автоматично повишава нивото на съдържание на глюкозата в организма, тъй като тя директно се разходва от него без участието на инсулина. Това особено се проявява при обезводняване на организма, защото водата лежи в основата на енергетичните процеси в клетката, и в такива случаи мозъкът се ползва само от захарта, която се появява в кръвта. Не сте забелязали, вероятно, че при стресови ситуации, когато организмът се нуждае от много енергия, човек иска нещо да яде? Недостигът на вода в организма забавя метаболичните процеси и усвояването специално на солта, която отговаря за регулиране на обема на водата извън клетките. Количеството на съдържащата се сол в организма зависи много от аминокиселината триптофан (една от десетте много важни за живота ни аминокиселини, к.м.), която също отговаря и за нивото на съдържание на сол в организма. При понижаване на количеството на триптофан и, съответветно на солта, отговорността за задържане на водата в организма поема захарта, което се отразява на повишаването на количеството й в кръвта. Когато не се изработва достатъчно инсулин, клетките на организма не получават достатъчно от необходимата глюкоза, калият остава извън тях, а и съпровождащата го вода също не прониква в тях. Мнозина свързват диабета с генетичната предразположеност на структурата на ДНК, където е записана цялата информация за организма, и която също не може нормално да функционира без достатъчното количество вода и да регулира всички функции на белтъчните структури.

Инсулинът. В този случай, той се явява това вещество, от което зависи проникването на калия в клетката. Ако той остане извън клетката, това ще предизвиква появата на аритмия, сърдечни пристъпи и даже спиране на сърдцето. Това обстоятелство за сетен път подчертава известното, че инсулинът регулира обема на водата в клетките.

Зависимостта на мозъка от захарта предизиква приятното усещане от сладкото. Ако захарта в кръвта е малко, черният дроб започва да я произвежда, отначало от нишестето, след това от белтъците, а след това от мазнините. При мускулната активност с помощта на ензими — хормоните на чувствителната липаза — мазнините се разграждат, като образуват захар, която се разходва за енергийните загуби. Ето защо мускулните натоварвания трябва да бъдат задължително условие за живота на диабетиците. Тези ензими едновременно очистват кръвоносните съдове от мастните отлагания. Ако човек се намира в състояние на хиподинамия (нарушени основни функции на организма, при ограничения на деятелната активност, силата на съкръщаване на мускулите и т.н., к.м.), но работи в усилен режим или стрес, той счита, че за компенсиране на недостига на енергия трябва да употребява калорийна храна. Но в този случай само 20% от хранителните вещества и глюкозата се доставят на мозъка; останалото се доставя на клетките на организма или се заделя за запас. Надявам се, че сега вече разбирате, защо човек натрупва излишно тегло? В такива случаи ако, вместо да ядете, приемате подсолената вода, която за около 90 минути отстранява чувството за глад, вие просто постепенно ще се освобождавате от излишното си тегло, което е по-добре, отколкото ако спазвате някави диети.

Приемането на вода 15-20 минути преди ядене, предотвратява повишаването на концентрацията на кръвта, която поглъща необходимата й вода от близко разположените клетки. Когато запасите от вода се изтощават, за разход отива енергията, която се съхранява в запасите от калций в клетките и костите. При това когато една молекула калций, се отделя от друга, се свобождава една молекула АТФ (пълното име е в по-предните текстове, к.м.), за сметка на което се образува и енергия. Когато водата и калцият се употребяват в достатъчно количество, отпада необходимостта от освобождаване на енергия, съхраняваща се в резервите от калция. За това костите се явяват отличен източник на енергия. Нашият организъм притежава много тънък механизм на абсорбция на елементи, в резултат на което в него попада не всичкият калций. Трябва само да се ограничи мазната и печената храна. Мастните кислелини се заменят с аминокиселината триптофан, която, като се съединява с албумина, не дават да се разрушава черния дроб. Мастните киселини, разделяйки триптофана от албумина, образуват свободнен триптофан, повече от 20% от който се разрушава в черния дроб. Но има две основни мастни киселини, които не могат да се синтезират в организма. Това са алфа-линолевата (алфа-линоленовата) киселина, известна като омега-3, и линолевата киселина — омега-6, които участват в производството на клетъчните мембрани, хормони и епинервии (обвивката на “сноп” с нервни влакна, к.м.). Най-богатият източник за тези киселини е лененото семе и слънчогледовото нерафинирано масло.
Следва да обръщате внимание на това, че при нарушаване на работата на бъбреците, трябва да бъдете особено внимателни при пиенето на водата и не трябва да се отказвате от лекарствата.
Следва строго да отчитате, колко вода сте изпили и колко сте отделили, като постепенно добавяте по половин до една чаша на ден. Ако обемът на отделяната вода се увеличива, то всичко е в реда на нещата.
Самата вода е прекрасно пикочогонно средство. Официалната медицина счита, че водата не може да бъде причина за заболяването, а служи само като средство за транспортиране, което е крайно опасно заблуждение. За да се изведат излишните соли, които се образуват в резултат на обменните процеси, се изисква обемът на урината да се увеличава. Когато намалее изработването и отделянето на урина, настъпва отичане на краката и клепачите, ето защо количеството на употребяваната вода трябва да съответства на количеството на отделяната урина. Когато се появат отоци, пиенето на солена вода трябва да бъде прекратено, а започне ли спадането им — пиенето на вода може постепенно да се увеличава.
Кислородът, водата, солта и калият са основните елементи, които са необходими за нормалната жизнена дейност на организма. Около 27% от солта се намира в костите, тъй като е необходима за тяхната твърдост, за това недостигът й в кръвта може да доведе до развитие на остеопороза, и за да се запази необходимото й ниво в кръвта, тя се извлича от костите. Недостигът на сол води да повишена киселинност на органите, което, на свой ред, служи за пусков механизъм на образоването на отоци. Ако организмът натрупва сол, то той се опитва да задържа водата, която, филтрирайки се, се насочва в клетката. Ако количеството на употребяваната вода се увеличива, а това на солта - не, то организмът започва да губи сол. Мускулните спазми, главозамайването, прималяванията / припадъците означава недостиг на вода и соли, които са признаци за обезводняването на организма.
При диабет инсулинът престава да тласка водата в клетките, вследствие на което те се обезводняват, а отделянето на инсулина се намалява. При диабет от 2-ри тип продължителният недостиг на вода води до това, че такова химично вещество, като липида простагландин Е (един от представителите на групата на просталгините, които се съдържат в почти всички тъкани и органи, к.м.), един от заместителите на хистамина, отговарящ за разпределянето на водата в организма, подавя бета-клетките на панкреаса. Ако този липид, простагландин Е, остане продължително в кръвта, той, на свой ред, активизира хормона интерлейкин-6. Последният, прониквайки в ядрото на клетката, която произвежда инсулин, постепенно разчленява скелета на ДНК/РНК в ядрото на клетката. Така я лишава от възможността й да функционира нормално, преизвиквайки й необратими изменения, а след това усложнения, които се разпространяват върху другите органи и, на първо място, предизвиква разстройство на сърдечно-съдовата система: ретинопатия (нарушение на зрението, водещо до ослепяване, к.м.), гангрена на крайностите, кистозни образувания в черния дроб, бъбреците, мозъка и в самия панкреас.
Недостигът от вода в организма влияе също на изработваннето на бикарбонати от панкреаса, които неутрализират излишната киселина в стомашния сок, постъпващ в дванадесетопръстника от стомаха. Недостигът от инсулин в организма престава да стимулира разкриването на порите на клетките, през които в тях трябва да постъпва вода и необходимите вещества, в резултат на което клетките започват да намаляват размерите си и дори да умират. Киселината, акумулирайки се в дванадесетопръстника, предизвиква рязко съкращаване на сфинктера (кръглия мускул) на пилорния канал между стомаха и него, което води до появата на язви.
Процесът на заболяването от диабет при децата е същия, както и при възрастните, само че при тях клетките, които произвеждат инсулин, се разрушават бързо, за това тази болест се отнася към автоимунните заболявания. Необходимо е да се отбележи, че резервът от вода при детето е много по-малко, ето защо то винаги трябва да пие повече вода, тъй като всяка клетка в мускулите, за да функционира нормално, трябва да бъде осигурена / напълнена с вода не по-малко от 75% от капацитета й. Когато организмът расте и хистаминът регулира постъпването на водата и храната, то частичното обезводняване на организма, което винаги е на лице при децата и стимулира усещането им за жажда, може да се компенсира само с чиста вода, а не с газирани напитки, чай или кафе, сокове. Соковете даже могат да повишат киселинността в чревния тракт, при това нивото на калия в течността се повишава, а той, увеличивайки нивото на хистамина, води организма до стресово състояние, от което не е далече и до болестта.
Болшинството от болните от диабет практически имат наднормено тегло. Работата е в това, че на тях им се иска постоянно нещо да похапват, особено през нощта, което пък още повече задълбочава состоянието им, въздействайки на работата на ендокринната им система. Денем, като правило, организмът трябва да живее за сметка на лесноусвояема въглехидратна храна, “изгаряща” с помощта на инсулина, а тлъстините / мазнините се складирват за запас. Нощем, когато панкреаса, стомаха, дванадесетопръстника, черния дроб (за него в китайската традиционна медицина се обяснява, че в последната стража от 01:00 до 03:00 ч преминава жизнената ни енергия, в смисъл тогава е с най-активни функции, к.м.), далака трябва да «спят», докато в това време другата многофункционална ендокринна железа — хипофизата — синтезира соматотропнин / соматропин (хормона на растежа), който участва в разпада на тлъстините. Ако добре си похапнете на вечеря, то панкреасът започва да отделя инсулин и организмът дава команда на хипофизата да не отделя от този хормон на растежа, което пък води до затлъстяване.
По норма за поддържане на основния обмен (при минимални енергийни загуби), с помощта на хормона на растежа, на нощ се изразходват до 150 г тлъстини (за месец – до 4-5 кг), което много желаещи не могат да постигнат дори с помощта на диети или физически натоварвания. Пак по норма въглехидратната съвместно с растителната храна се задържат до 2 часа в стомаха, а месната (още повече и лошо сдъвкана и полята обилно с някаква течност) — до 4-5 часа. От гледна точка на физиологията, стомахът и дванадесетопръстникът трябва да бъдат свободни от погълната храна най-късно до 22:00 часа. А някои учени твърдят, че последното хранене за деня не трябва да бъде по-късно от 16:00-17:00 часа, за да се насърчава нормалната работа на всички органи и системи на организма.
Ако на вчеря сте се “натъпкали” за през нощта, то дванадесетопръстникът, «заспивайки», не може да работи в нормален режим, поради което коремната ви област се раздува и заедно с препълнения стомах подвдигат диафрагмата нагоре, като с това сами си затруднявате работата на сърцето, белите дробове, а и притискате бъбреците, далака и черния дроб. Всичко това води до гастрити, дуоденити (възпаления на дванадесетопръстника, к.м.), панкреатити, гнилостни процеси в червата, дисбактериаза, алергии. Увеличаването на инсулина в кръвта задържа натрия в бъбреците, а следователно, и водата (ето ви отоците, и хипертонията), усилива активността на остеобластите — клетките, които разрушават костите (остеопороза). Тъй както целият СЧТ «не спи», то другият ендокринен орган — епифизата — престава да отделя хормона на съня — мелатонин, от което ви спохожда безсъницта, а след нея хроничото недоспиване, които още повече увеличават затлъстяването.
Особено от ядене през нощта страдат децата. С помощта на хормона на растежа хората растат най-активно до 20-25 години, а след това този хормон се синтезира все по-малко и по-малко, което ускорява процесите на стареенето. Много вредна за тях, а и за възрастните, е лесноусвояемата храна (много ситно смляното бяло брашно, сладкарските изделия), защото , чрез мозъка, тя съдейства за изработването на хормона на удоволствието, един вид на «кефа»(, с извинение за арабския израз, който е употребил д-р Неумивакин, к.м.), а пристрастието към такава храна води до забавяне на растежа, затлъстяване, наркотична зависимост от пушенето, алкохола и наркотиците.
Какво би трябвало да правите? След обяда яжте няколко пъти и по-малко, помнейки пословицата: «Закуската си изяш сам, обяда раздели с приятеля, а вечерята дай на врага си». Ранната вечеря винаги да бъде легка, например, нещо с зеленчуци, плод, нискомаслено кисело мляко и …, вие си знаете най-добре! Преди да легнете за нощния сън — не забравяйте да пийнете малко от солената вода (описана в по-преден текст, к.м.), която ще потисне чувството за глад за известно време. По такъв начин ще се оттървете от излишното тегло, хипертонията, диабета, остеопорозата, ще си нормализирате съня, от вечното недоспиване, угнетеност / смазаност и главното — ще подобрите здравето си.
Първото средство за защита от диабета е отказът от мазна храна, която понижава чувствителността на клетките към инсулина и забавя процеса на разграждане на глюкозата.
• Особено вредни са наситените мазнини в продуктите от животински произход: месо, яйца, кашкавал, масло, млека с над 2% масленост; още хот-доги, дюнери, бургери, пици, пържени картофки, снакс, чипс, пилешки хапки и евтини десертчета и т.н.
• Старайте се да обогатявате менюто си с въглехидрати, които не предизвикват рязко повишаване на захарта в кръвта: това са продуктите от едро смляни зърнени храни, бобовите, зеленчуците, плодовете, в които има малко калории, — но много фибри, минерални вещества, които задържат усвояването на глюкозата в кръвта. Доказано е, че употребата на тлъсти риби (сьомгата, сардината) може даже да предотврати развитието на диабета, тъй като съдържащите се в тях мастни киселини от клас омега-3, -6 помагат на глюкозата да прониква в клетките.
• Едновременно трябва рязко да ограничите всички въглехидрати с висок гликемичен* индекс на захарта: всевозможните сладости, изделията из бяло брашно, картофите, белия ориз, спиртните напитки.
(Гликемичен индекс* - отразява нивото с което в % се увеличава кръвната захар при употребата на определен вид хранителен продукт спрямо захарта, за която той е приет 100%; храни с под 55% увеличение са с нисък индекс, - от 55 до 70% са със среден индекс, а над 70% - висок. За пример -картофите имат 80% гликемичен индекс, к.м.) Но има две основни мастни киселини, които не могат да се синтезират в организма. Това са алфа-линолевата (алфа-линоленовата) киселина, известна като омега-3, и линолевата киселина — омега-6, които участват в производството на клетъчните мембрани, хормони и епинервии (обвивката на “сноп” с нервни влакна, к.м.). Най-богатият източник за тези киселини е лененото семе и слънчогледовото нерафинирано масло.
Следва да обръщате внимание на това, че при нарушаване на работата на бъбреците, трябва да бъдете особено внимателни при пиенето на водата и не трябва да се отказвате от лекарствата.
Следва строго да отчитате, колко вода сте изпили и колко сте отделили, като постепенно добавяте по половин до една чаша на ден. Ако обемът на отделяната вода се увеличива, то всичко е в реда на нещата.
Самата вода е прекрасно пикочогонно средство. Официалната медицина счита, че водата не може да бъде причина за заболяването, а служи само като средство за транспортиране, което е крайно опасно заблуждение. За да се изведат излишните соли, които се образуват в резултат на обменните процеси, се изисква обемът на урината да се увеличава. Когато намалее изработването и отделянето на урина, настъпва отичане на краката и клепачите, ето защо количеството на употребяваната вода трябва да съответства на количеството на отделяната урина. Когато се появат отоци, пиенето на солена вода трябва да бъде прекратено, а започне ли спадането им — пиенето на вода може постепенно да се увеличава.
Кислородът, водата, солта и калият са основните елементи, които са необходими за нормалната жизнена дейност на организма. Около 27% от солта се намира в костите, тъй като е необходима за тяхната твърдост, за това недостигът й в кръвта може да доведе до развитие на остеопороза, и за да се запази необходимото й ниво в кръвта, тя се извлича от костите. Недостигът на сол води да повишена киселинност на органите, което, на свой ред, служи за пусков механизъм на образоването на отоци. Ако организмът натрупва сол, то той се опитва да задържа водата, която, филтрирайки се, се насочва в клетката. Ако количеството на употребяваната вода се увеличива, а това на солта - не, то организмът започва да губи сол. Мускулните спазми, главозамайването, прималяванията / припадъците означава недостиг на вода и соли, които са признаци за обезводняването на организма.
При диабет инсулинът престава да тласка водата в клетките, вследствие на което те се обезводняват, а отделянето на инсулина се намалява. При диабет от 2-ри тип продължителният недостиг на вода води до това, че такова химично вещество, като липида простагландин Е (един от представителите на групата на просталгините, които се съдържат в почти всички тъкани и органи, к.м.), един от заместителите на хистамина, отговарящ за разпределянето на водата в организма, подавя бета-клетките на панкреаса. Ако този липид, простагландин Е, остане продължително в кръвта, той, на свой ред, активизира хормона интерлейкин-6. Последният, прониквайки в ядрото на клетката, която произвежда инсулин, постепенно разчленява скелета на ДНК/РНК в ядрото на клетката. Така я лишава от възможността й да функционира нормално, преизвиквайки й необратими изменения, а след това усложнения, които се разпространяват върху другите органи и, на първо място, предизвиква разстройство на сърдечно-съдовата система: ретинопатия (нарушение на зрението, водещо до ослепяване, к.м.), гангрена на крайностите, кистозни образувания в черния дроб, бъбреците, мозъка и в самия панкреас.
Недостигът от вода в организма влияе също на изработваннето на бикарбонати от панкреаса, които неутрализират излишната киселина в стомашния сок, постъпващ в дванадесетопръстника от стомаха. Недостигът от инсулин в организма престава да стимулира разкриването на порите на клетките, през които в тях трябва да постъпва вода и необходимите вещества, в резултат на което клетките започват да намаляват размерите си и дори да умират. Киселината, акумулирайки се в дванадесетопръстника, предизвиква рязко съкращаване на сфинктера (кръглия мускул) на пилорния канал между стомаха и него, което води до появата на язви.
Процесът на заболяването от диабет при децата е същия, както и при възрастните, само че при тях клетките, които произвеждат инсулин, се разрушават бързо, за това тази болест се отнася към автоимунните заболявания. Необходимо е да се отбележи, че резервът от вода при детето е много по-малко, ето защо то винаги трябва да пие повече вода, тъй като всяка клетка в мускулите, за да функционира нормално, трябва да бъде осигурена / напълнена с вода не по-малко от 75% от капацитета й. Когато организмът расте и хистаминът регулира постъпването на водата и храната, то частичното обезводняване на организма, което винаги е на лице при децата и стимулира усещането им за жажда, може да се компенсира само с чиста вода, а не с газирани напитки, чай или кафе, сокове. Соковете даже могат да повишат киселинността в чревния тракт, при това нивото на калия в течността се повишава, а той, увеличивайки нивото на хистамина, води организма до стресово състояние, от което не е далече и до болестта.
Болшинството от болните от диабет практически имат наднормено тегло. Работата е в това, че на тях им се иска постоянно нещо да похапват, особено през нощта, което пък още повече задълбочава состоянието им, въздействайки на работата на ендокринната им система. Денем, като правило, организмът трябва да живее за сметка на лесноусвояема въглехидратна храна, “изгаряща” с помощта на инсулина, а тлъстините / мазнините се складирват за запас. Нощем, когато панкреаса, стомаха, дванадесетопръстника, черния дроб (за него в китайската традиционна медицина се обяснява, че в последната стража от 01:00 до 03:00 ч преминава жизнената ни енергия, в смисъл тогава е с най-активни функции, к.м.), далака трябва да «спят», докато в това време другата многофункционална ендокринна железа — хипофизата — синтезира соматотропнин / соматропин (хормона на растежа), който участва в разпада на тлъстините. Ако добре си похапнете на вечеря, то панкреасът започва да отделя инсулин и организмът дава команда на хипофизата да не отделя от този хормон на растежа, което пък води до затлъстяване.
По норма за поддържане на основния обмен (при минимални енергийни загуби), с помощта на хормона на растежа, на нощ се изразходват до 150 г тлъстини (за месец – до 4-5 кг), което много желаещи не могат да постигнат дори с помощта на диети или физически натоварвания. Пак по норма въглехидратната съвместно с растителната храна се задържат до 2 часа в стомаха, а месната (още повече и лошо сдъвкана и полята обилно с някаква течност) — до 4-5 часа. От гледна точка на физиологията, стомахът и дванадесетопръстникът трябва да бъдат свободни от погълната храна най-късно до 22:00 часа. А някои учени твърдят, че последното хранене за деня не трябва да бъде по-късно от 16:00-17:00 часа, за да се насърчава нормалната работа на всички органи и системи на организма.
Ако на вчеря сте се “натъпкали” за през нощта, то дванадесетопръстникът, «заспивайки», не може да работи в нормален режим, поради което коремната ви област се раздува и заедно с препълнения стомах подвдигат диафрагмата нагоре, като с това сами си затруднявате работата на сърцето, белите дробове, а и притискате бъбреците, далака и черния дроб. Всичко това води до гастрити, дуоденити (възпаления на дванадесетопръстника, к.м.), панкреатити, гнилостни процеси в червата, дисбактериаза, алергии. Увеличаването на инсулина в кръвта задържа натрия в бъбреците, а следователно, и водата (ето ви отоците, и хипертонията), усилива активността на остеобластите — клетките, които разрушават костите (остеопороза). Тъй както целият СЧТ «не спи», то другият ендокринен орган — епифизата — престава да отделя хормона на съня — мелатонин, от което ви спохожда безсъницта, а след нея хроничото недоспиване, които още повече увеличават затлъстяването.
Особено от ядене през нощта страдат децата. С помощта на хормона на растежа хората растат най-активно до 20-25 години, а след това този хормон се синтезира все по-малко и по-малко, което ускорява процесите на стареенето. Много вредна за тях, а и за възрастните, е лесноусвояемата храна (много ситно смляното бяло брашно, сладкарските изделия), защото , чрез мозъка, тя съдейства за изработването на хормона на удоволствието, един вид на «кефа»(, с извинение за арабския израз, който е употребил д-р Неумивакин, к.м.), а пристрастието към такава храна води до забавяне на растежа, затлъстяване, наркотична зависимост от пушенето, алкохола и наркотиците.
Какво би трябвало да правите? След обяда яжте няколко пъти и по-малко, помнейки пословицата: «Закуската си изяш сам, обяда раздели с приятеля, а вечерята дай на врага си». Ранната вечеря винаги да бъде легка, например, нещо с зеленчуци, плод, нискомаслено кисело мляко и …, вие си знаете най-добре! Преди да легнете за нощния сън — не забравяйте да пийнете малко от солената вода (описана в по-преден текст, к.м.), която ще потисне чувството за глад за известно време. По такъв начин ще се оттървете от излишното тегло, хипертонията, диабета, остеопорозата, ще си нормализирате съня, от вечното недоспиване, угнетеност / смазаност и главното — ще подобрите здравето си.
Първото средство за защита от диабета е отказът от мазна храна, която понижава чувствителността на клетките към инсулина и забавя процеса на разграждане на глюкозата.
• Особено вредни са наситените мазнини в продуктите от животински произход: месо, яйца, кашкавал, масло, млека с над 2% масленост; още хот-доги, дюнери, бургери, пици, пържени картофки, снакс, чипс, пилешки хапки и евтини десертчета и т.н.
• Старайте се да обогатявате менюто си с въглехидрати, които не предизвикват рязко повишаване на захарта в кръвта: това са продуктите от едро смляни зърнени храни, бобовите, зеленчуците, плодовете, в които има малко калории, — но много фибри, минерални вещества, които задържат усвояването на глюкозата в кръвта. Доказано е, че употребата на тлъсти риби (сьомгата, сардината) може даже да предотврати развитието на диабета, тъй като съдържащите се в тях мастни киселини от клас омега-3, -6 помагат на глюкозата да прониква в клетките.
• Едновременно трябва рязко да ограничите всички въглехидрати с висок гликемичен* индекс на захарта: всевозможните сладости, изделията из бяло брашно, картофите, белия ориз, спиртните напитки.
(Гликемичен индекс* - отразява нивото с което в % се увеличава кръвната захар при употребата на определен вид хранителен продукт спрямо захарта, за която той е приет 100%; храни с под 55% увеличение са с нисък индекс, - от 55 до 70% са със среден индекс, а над 70% - висок. За пример -картофите имат 80% гликемичен индекс, к.м.)

Нагоре